Her eyes

Глава 17

Мая

Реших да се разходя малко преди работа.

Вече не знам какво правя.

Всичко е толкова странно.

Не знам какво да правя.

Даниел е странен,както винаги.

А,Крис е толкова мил с мен.

Но с него не можем да бъдем нищо повече от приятели.

-Здравей,скъпа. - каза Карън,когато влязох в библиотеката.

-Здравей. - усмихнах се и оставих чантата си и тогава погледнах към малките деца,които разглеждаха книги. - Защо има деца тук?

-Това са деца от сиропиталището.

-О,защо са тук?

-Нали ти казах,че има сбирки,на които ще им четеш. Да си говорите и малко да се разведрят,миличките.

-Добре.

Обичам децата.

Въпреки,че сега не искам да имам.

По обясними причини.

Десет минути по-късно седях на един стол,а децата бяха около мен и вперили поглед.

Всички бяха малки и толкова милички.

Аз се усмихнах и започнах да чета от книгата в ръцете ми и всички ме слушаха без да издават звук.

Беше странно,защото не обичам,когато ме зяпат.

А в момента ме зяпаха десет деца.

Или повече.

Стараех се да не ги зяпам,докато те ме зяпаха.

Стана много зяпане.

Около час прекарах в четене на някаква приказка за някакъв принц,който е задник.

Мразя приказките.

-Някой има ли някакви въпроси? - попитах и поклатиха глави. - Добре.

Затворих книгата и въздъхнах.

Обърнах се и видях едно русо момченце да седи до мен.

-Какво има? - попитах и се усмихнах

-Може ли целувка? - попита

-Разбира се. - разтворих ръце и го прегърнах,след което целунах бузата му.

Очаквах да ме пусне след това,но не го направи.

Е,добре.

Постояхме така известно време,докато няколко деца не го издърпаха от мен.