Her eyes

Глава 33

Мая

Взех Мишел от училище и се прибрахме.

Тя се качи в стаята си,а аз останах на дивана.

Дано Даниел не се върне скоро.

Не искам да говоря с него.

Да си говори с любовницата.

Не искам да го виждам.

Той е лъжец.

За момент си помислих,че можем да бъдем щастливи заедно,но той няма да се промени.

Мразя го.

Може би той не е бил никога влюбен в мен?

Сигурно само си е играл с мен.

Беше глупаво всичко това.

Трябваше да си тръгна много по-рано,а не да стоя тук.

При човек,който не ме обича и никога няма да се промени.

Този брак е един фарс.

Никога няма да проработят нещата между нас.

Просто ме твърде различни.

Няма смисъл да говоря с него.

Преживяла съм достатъчно разочарования,че да търпя и това.

Щом не ме уважава,да върви по дяволите.

Мисля,че заслужавам нещо по-добро.

Искам историята с този брак да приключи.

Един път завинаги.

Невероятно е как за един миг живота ти може да се промени.

Моят ще си бъде,какво преди,но без Даниел.

Ще бъдем аз и Мишел.

Няма да я оставя.

Ще посветя времето си в това да я отгледам.

Поне да направя нещо добро и полезно.

Поне тя не ме е разочаровала.

Няма смисъл да бъда тъжна.

Очакваше се да стане така.

Това не беше брак по любов.

Вече не искам любов,нито да виждам мъже.

Мъжете са задници до един.

Само те нараняват и ти губят времето.

Поне се научих,че не мога да разчитам на никой друг освен на себе си.

Предпочитам да съм сама,отколкото с мъж,който не ме заслужава.

Вече знам какво да направя.

Един път ще взема правилното решение.

Време е да се погрижа за себе си.

И да спра да мисля за другите.

Даниел

Събудих се със силни болки в главата.

Мамка му.

-Събуди ли се,спящата красавица? - попита Джеймс

-Къде съм? Нищо не помня.

-Доведох те вкъщи,защото ти стана лошо.

-Добре,затова ли ме боли главата? И къде е Мая? Бяхме се разбрали да се видим.

Дано Мая не се сърди.

Бях обещал да излезем на вечеря.

-Всъщност,тя дойде. И те вида да се целуваш със една жена.

-Какво? Каква жена? Бях с една жена,но не сме правили нищо,твърде много ме боли главата,че да се опитам да си спомня.

Мамка му.

-Опитах се да я спра,но ви видя и си тръгна разплакана,всъщност я закарах до у вас.

-По дяволите. Какво ще правя сега? Сигурно си мисли,че и изневерявам.

-Опитах да и обясня,че не е това,което изглежда,но тя не пожела да ме изслуша.

-Благодаря,че си поне си опитал. Аз също ще опитам да говоря с нея и дано ми повярва.

-Със сигурност ще се оправите.

-Надявам се,благодаря все пак.- казах

Трябва да говоря с нея.

Не знам как,но дано ми прости.

-Мая,тук ли си? - попитах,когато влязох в спалнията.

Беше празна.

Къде е?

Да не е излязла?

Може да е при сестра си?

Но вече и звънях и не ми вдига.

Сигурно е излязла да се разходи.

Отидох и в стаята на Мишел,която също беше празна.

Предполагам,че са излезли заедно.

Върнах се в спалнията и седнах на леглото.

Защо трябваше да се случва това?

Тъкмо с Мая започнахме да се разбираме и сега всичко е на път де разпадне.

За първи път се чувствам добре с жена,която не е куха лейка.

Обърнах се и видях халката и върху шкафчето до леглото.

Тя не би ме напуснала.

Станах и отворих гардероба и нещата и ги нямаше.

Тръгнала си е.