Her eyes

Глава 18

Мая

Събудих се и видях,че съм в спалнията сама.

И тогава сетих за Даниел.

Сега какво да правя?

Простих му,защото....

Защото и аз не знам.

Може би го харесвам.

Но може би не трябваше да му прощавам толкова бързо.

Но нали нямам опит с връзките и мъжете.

-Добро утро. - чух гласът му

-Добро утро. - казах и видях,че седи до мен.

Как не го забелязах?

-Как спа? - попита

-Добре.

Много е странен.

Аз също.

Дори не знам,защо се съгласих да опитаме и защо отказах на Крис.

-Какво има? - попита

-Нищо.

-Да не би да размисли?

-За кое?

-За нас.

-Не,но все още не знам какво да мисля. Много си странен. Преди няколко дни ме мразеше,а сега искаш да сме...не разбирам. А и ти преспа със сестра ми,която е кучка.

-Знам,съжалявам.

-Дай ме време.

-Добре. Искаш ли закуска?

-Не,благодаря.

-Добре. - каза и той излезе от стаята.

Въздъхнах и погледнах към телефона ми,който звънна.

Беше майка ми.

Забравих,че съществува.

За какво ли ме търси?

-Какво? - попитах,когато вдигнах

-Сто часа те чаках да вдигнеш. Какво толкова правиш?!

-Нищо,просто спях.

-Както винаги нищо не правиш.

-За нещо важно ли се обаждаш?

-Просто искам да те чуя. Ти си ми дъщеря. Липсващ ми.

А,на нея какво й става?

-Добре. Само това ли?

-Не,днес с Лорън ще ходим по магазините. Ела с нас. Тъкмо да ми разкажеш как върви с Даниел.

-Добре. - въздъхнах

-Ще излезем в три и не закъснявай. - затвори.

Изобщо не ми се ходи с тях,но ако не отида няма да ме остави намира после.

Какво хубаво начало на денят.

Няколко часа по-късно бях в един магазин с майка ми,която опитваше да се напъха в една рокля.

Добре,че Лорън не дойде.

Не искам да я виждам.

-Здравей,сестричке. - чух гласът на Лорън.

По дяволите.

-Не се ли радваш да ме видиш? - попита - Изглеждаш ужасно. Тези джинси ти стоят ужасно. Но това не е нищо ново за теб. Никога не си имала впечатляваща визия,затова мъжът ти няма интерес към,както всички мъже. Нямаш с какво да ги впечатлиш.

А,ти все едно имаш?

Коза!

-И аз се радвам да те видя. - казах

-Да не би да се разстрои? Затова,че ти казах истината?

-Не съм ти искала мнението,относно бракът ми.

-Да,съжалявам. Между другото как върви с Даниел? Или не те забелязва,което е най-логично.

-Не е твоя работа. Ти си сама.

-Да,но поне нямам съпруг,който не ме обича и чука други. Което ми напомня кажи на Даниел,че си изгубих обицата,когато се видяхме. Но ти сигурно си я намерила. Беше много хубаво,ти беше на работа,а аз със твоят съпруг в твоето легло. Може някой път да повторя,не мисля,че  и той ще има нещо против. А,ти?

Каква кучка.

Преди да е казала още нещо й ударих шамар и се удари в манекена зад нея.

Не изчаках втора покана и взех чантата си ,след което си тръгнах.