Her eyes

Глава 25

Мая

Минаха няколко дни след разговора с майка ми.

Наистина не ми пука за нея.

Тя е ужасна.

Но се притеснявах за Лорън.

Не сме в особено добри отношения,но все пак ми е сестра.

Не мога да си представя да съм бременна и на улицата.

-Ехо. - усетих ръката на Мишел да докосва бузата ми.

-Да?

-Ще ми помогнеш ли с домашното? Мълчиш от пет минути. Добре ли си?

-Да,добре съм.

-Ако искаш ще помоля Даниел да ми помогне?

-По какво е домашното?

-Математика.

-Не мисля,че ще ти помогне.

-Аз съм добър по математика. - каза Даниел,който лежеше на дивана. - И в някои други неща.

-Млъкни. - казах

-Вчера какви бяха тези звуци от спалнията? - попита Мишел и Даниел се усмихна

-Какви звуци? - попитах

-Ами не знам,странни. Май идваха от теб. Болеше ли те?

-Не...

-Правих й масаж. - каза Даниел

-Млъквай! - казах

-Много шумно обаче. - каза Мишел

-Да така е. Не задавай повече въпроси. - казах и тя кимна.

Не мисля,че е момента да й разказвам за тези неща.

Ще й кажа,когато порасне.

Или никога.

Приключихме с домашното и сега лежах на дивана Даниел.

-Какво ти има? - попита и отпусна глава върху корема ми.

-Нищо.

-Заради това,което каза Мишел ли се нацупи?

-Тя ни е чула как...се...сещаш се. Ужас! Не мислех,че се чува.

-Нали,заради това...

-Какво?

-Да не се вкиснеш и да не искаш да правим секс? Едва се нави отново да го правим.

-Да,защото си малко курвар и това ми отне желанието.

-Не съм. Сега съм ти прислужница и бавачка на бебе. Не си ли доволна?

-Разбира си,че съм.

-И аз...донякъде. Най-много съм доволен от факта,че си само моя и мога да правя с теб каквото искам. Например да те накарам да гладиш?

-Няма как да стане. - усмихнах се

-Ще видим. - целуна устните ми.

На следващата сутрин отидох на работа,след като Даниел заведе Мишел на училище.

Реших да му се доверя.

Казах на Мишел после да ми каже,дали се е държал прилично.

Видях Лорън да влиза в библиотеката и се огледа. Когато ме видя тръгна към мен.

-Здравей,едва те намерих. - каза тя

-Здравей. Как си? Разбрах за случилото се.

-Добре съм. Почти.

-Къде живееш?

-При една приятелка. Но тя живее със сестра си,с която не се разбират особено.

-Познато. Няма значение. Какво ще правиш с бебето?

-Ами,не знам. Не съм готова да бъда майка. И то съвсем сама,без пари и жилище. Мисля за аборт,но ме е страх.

-Сигурна ли си,че го искаш? Да не съжаляваш после?

-За какво да съжалявам? Не искам да му съсипя живота. Какъв живот бих дала на това дете,не искам да страда. Няма смисъл да го раждам щом няма,дори къде да живея. Не искам да му причинявам това.

За първи път се чувствам наистина зле за нея.

Знам,че не сме приятелки,но пак ми е гадно.

Не знам какво да я посъветвам.

-Ако мислиш,че това е най-доброто решение щете подкрепя.

-Наистина ли? - попита

-Да. Минаваш през труден момент. Все пак сме сестри.

-Благодаря. - каза и ме прегърна

Ще я подкрепя,но това не означава,че й прощавам.

Просто ми е жал за нея.

А и така може да се сближим.

Или не,не знам и аз вече.

Отдръпнах се от нея и тогава видях Крис да влиза в библиотеката.

Той какво прави тук?

Не го бях виждала от доста време.

Лорън се обърна и се намръщи,когато го видя.

-Това е той. - каза тя

-Кой?

-Този женения...този. Сещаш се. На който не му пука за мен.

-Какво?

Не знам...от кое съм по шокирана или ядосана.

От това,че той се пробва с мен и ме излъга,че не е женен или че е забременил сестра ми?

Може би от всичко по малко.