Her eyes

Глава 6

Мая седеше в спалнята и четеше книга.

Обичаше да чете още от малка, това беше единственото нещо, което правеше с удоволствие и никой не можеше да и забрани.

Много искаше след време да отвори нейна библиотека, това искаше тя.

Нейно място където всичко да е така, както тя иска и да прави това, което харесва.

А именно да чете.

Мая прелести книгата и тогава чу шум и стъпки.

След това съпругът и нахлу в стаята и се усмихна, когато я видя.

-Нали ти казах, че трябва да чистиш, няма да седиш да си почиваш. Тук си да чистиш и да правиш това което искам, нали знаеш? Да не си помисли, че ще правиш каквото си искаш?

Мая не отговори и просто го гледаше.

Каквото и да му отговори, той няма да е доволен.

Той сложи ръка на крака, при което Мая се напрегна.

Компанията му и беше неприятна, защото знаеше, че той ще я използва само.

-Спокойно, днес няма да правим нищо, все пак знам, че вчера не ти беше много приятно и днес щете оставя. Но това няма да продължава дълго, нали знаеш? А и днес си имам компания, така че не ми трябваш. Стой тук и не мърдай, ще излезеш, когато аз ти кажа. - стана от леглото и затръшна вратата.

Мая отвори книгата и продължи да чете в опит да се разсее от звуците идващи от съседната спалня.

Беше отвратена.

Никога не си е представяла, че съпругът и ще прави секс с друга с нейни присъствие,но това трябваше да започне да го приема за нормално, защото той нямаше намерение да се откаже от навиците си.

На сутринта Мая стана от леглото недоспала.

Цяла нощ не можеше да спи, заради отвратителните звуци, които идваха от някоя жена,с която съпругът и се е забавлявал.

Мая излезе от банята и видя някаква жена да рови в гардероба.

-Ти ли си съпругата на Даниел? - попита момичето и Мая кимна - Мислих, че си нещо по-особено. Но не си. Най-обикновена дрипла. - извади една бяла рокля от гардероба - Тази рокля твоя ли е? Ужасна е.

Това беше любимата рокля на Мая, която леля й и подари, преди време. И за това беше толкова важна за Мая, защото с леля й бяха близки, но майка й забрани да се виждат, защото виждаше, че Мая я предпочита пред собствената и майка.

-Не я пипай. - каза Мая

-Защо, какво ще направиш? - момичето за един миг дръпна роклята и я скъса - Явно не е толкова хубава, щом се къса толкова лесно. - каза и хвърли парчетата плат и излезе от стаята.

Мая взе платът от подът.

Това беше просто една рокля, но беше важно за нея да я пази.

-Мая, защо ревеш? - попита Даниел - Защо си изгонила Пейтън? Кой ти е казал, че можеш да се държиш така? - погледна към съсипаната рокля - Ако цивриш, заради този парцал, не ме интересува. Оправяй се трябва да излизаме. Имаш десет минути.

Мая въздъхна и хвърли роклята в коша.

Изтри сълзите си и се преоблече.

Излезе от спалнята и тогава Даниел заграбчи ръката й.

-Казах ти да се оправиш бързо, не да те чакам сто часа! - започна буквално да я влачи след него.

Стигнаха до колата му, но Мая спря, когато видя онази жена да седи вътре.

-Какво има? - попита я той

-Защо тя е тук? - попита Мая

-Защото така, качвай се. - отвори и вратата - Няма да те чакам цял ден.

-Не искам да бъда с нея в една кола.

-Ако не се качиш, довечера ще спиш на някоя пейка в парка.

Защо винаги трябва да е толкова груб?

Помисли си Мая и се качи в колата,без да поглежда момичето на предната седалка, което се гримираше.

Мая реши да не ги гледа и да ги игнорира.

Но не можа да се отпусне, защото не знаеше къде отиваха.

След като другото момиче си тръгна, Мая остана сама с Даниел.

Беше ужасно странно съпругът и да изпраща любовницата си в присъствието на жена си, която беше в същата кола.

-Какво ти има? Изглеждаш така сякаш някой те е обидил? Да не ми се сърдиш, за това, че не те оставих да спиш?

-Не. - каза Мая тихо и се заигра с ръкава си.

-Трябва да свикваш, защото това ще се случва често. Ако не съм с някоя, то ще трябва ти да ме забавляваш. Както ще направиш тази вечер. Не си мисли, че ще те оставям намира всяка вечер.

Мая просто го слушаше и не казваше нищо, защото нямаше как да промени каквото и да е било и трябваше да ти търпи.

-Пристигнахме. Слизай. - чу го да казва и тя погледна през прозореца и видя, че са пред някаква къща.