To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава втора

Арабела

Октомври е, което означава, че е тъмно и ужасно студено. Тъй като нямах достатъчно пари, за да си повикан такси, ходя пеша. Парите които баща ми, ми даде бяха малко, но не можеше да вземе повече от сейфа на дядо.
Семейство Торес живеят в един от най-богати квартали ѝ това ми костваше много ходене. Татко ми каза че с Валентино са се познавали от университета. Цялото семейство го мразят, но с татко са били приятели. До живот ще съм му благодарна че ще ме приюти. Продължих да вървя,  погледнах телефона си, беше девет и тридесет. Прибрах телефона си и наведох глава. В един момент се блъснах в някой, сякаш се блъснах в стена. Да, истинска стена.  Страшна тухлена стена.  Ударът със стената ме накара да падна. 

-Ох. Какво, по дяволите ?! - изкрещях, давайки на стената смъртоносен  поглед. Пред мен седеше висок мъж с черна коса и обикновен и дрехи. Хвана ме за китката и блъсна главата ми в най -близката стена.  По дяволите, това боли.  Не ми оставяше време да се възстановя, прикова ме към стената и ме целуна по врата. Супер! Сега ще бъда изнасилена. Какво по-хубаво от това?

-Махни се от мен! - извиках, но той не помръдна.- Престани, говедо такова! - опитах се да го отблъсна, но нямаше полза. Сълзите започнаха да се стичат по очите ми. 

-ТЯ КАЗА ДА СЕ МАХНЕШ ! - Извика дълбок глас.  Не можех да се обърна да погледна моя спасител, но той прозвуча гневно.  Вместо да ме пусне, глупака разби главата ми отново в стената.  Зрението ми стана замъглено.  Всичко, което успях да различа, е другият мъж, който се бори с похитителя ми .  Когато пълзенето падна на пода, всичко почерня.  Последното, което чух, беше мъжът, който ме спаси. 

-Бъди благодарна, че трябва да те пазим!

...

Събудих се със слънчевата светлина, която грееше ярко в лицето ми.  Изстенах от болката, търкаики очи.  Главата ме убива.  Къде съм, по дяволите? Изправяйки се веднага съжалих.  Чувствах се замаяна и седнах на леглото. Единственото логично нещо, което трябва да направя сега, е да избягам възможно най -бързо. Трябва да стигна до семейство Торес. Не мога да се доверя на никого освен на тях. Затова отидох до вратата, излязох от стаята и челюстта ми почти се удари в пода.  По дяволите.  Тази къща  е огромна.  Опитвайки се да намеря пътя си оттук, минах през много различни зали.  Дизайнът беше много изчистен.  Предимно бели и бежави мебели. Бели мраморни подове и много красиви големи прозорци, за да се насладите на гледката.  Сериозно трябва да спра да се възхищавам на къщата .  Къде, по дяволите, е входната врата?  Къде да изляза?  Накрая стигнах до голяма зала, която водеше към огромни тъмни врати.  Това вероятно е моят изход.  Докато се приближавах към вратата, чух стъпки, които се приближаваха към мен. 

-Искаш да те спасим от семейството ти, но ти пък бягаш от нас! - Обърна се и го видях.  Човекът, който ме спаси е синът на Валентино - Матиа. Той бавно се приближи до мен, без да откъсва очи от мен. 

-Няма да те пусна толкова лесно. - заяви той. 

-Благодаря, че ми помогна снощи! - Казах му, докато погледнах надолу. Той ме хвана за китката и ме обърна, принуждавайки ме да го погледна.  Изтръпнах от болка. Глупака от снощи ми остави синини по китката ми вчера и сега този глупак ме държи здраво.  Той стисна челюстта си.  След това разхлаби хватката му. 

-Тъй като си благодарен, че те спасих, трябва да направиш нещо за мен в замяна. - Объркването се разпространи по лицето ми.  Лицето му почти докосваше моето. Усещах дъха му по бузата си. Сърцето ми биеше  бързо. Защото ме е страх. Няма друга причина. Страхувам се от него.

-Матиа! - чу се женски глас идващ зад нас. Заднас седеше жена на средна възраст с розова коса и сини като небето очи. Роклята която беше облякла е на сто процента дизайнерска в черно в продирани червени рози. Тя беше скръстила ръце и леко потропваше с черните си токчета.

-Мамо! - Накрая той пусна китката ми и я разтрих, за да облекча болката.

-Остави момичето намира! - Каза тя, приближавайки се към нас.
-Здравейте млада госпожице!

-Здравейте. Аз съм Арабела.

-Аз съм Мая. Съпруга на италиански мафиот и майка на три момчета. И вече разбрах че с един от тях имаме много да си говорим.

-Мамо!

-Няма мамо! Така ли се отнасяш с момичетата? - скастри го майка му.

-Хайде Арабела ела да те заведа до стаята ти за да се освежиш. - Мая ми показа пътят към стълбите. Стаята която бяха ми подготвили беше много хубаво. В бяло и бежова.

-Сама ли се справяте със всички това?

-Един съвет - Като станеш майка на три момчетата научи ги и да помагат с домакинската работа. - засмя се. - Иначе аз и още две момичета се справяме с цялата работа. Мая излезе от стаята. Отидох до банята.  Вземането на дълъг горещ душ ме отпусна малко.  Парата удря лицето ми, имайки чувството, че гали бузата ми.  Излизайки от душа, увих кърпа около горната част на тялото си и подсуших косата си с тениска. Това буквално ми спаси косата. Гледайки се в огледалото се намръщих.  Отстрани на главата ми има синина.  Вероятно от блъскането в стената. След това погледнах китката си. Тези синини са тежки.  Те ще бъдат трудни за прикриване с коректор.  Опитвайки се да ги скрия, мислите ми отидоха при Матиа. Защо се държи лошо с мен? Защо ми говори така?  Дори не съм направила нищо лошо. Излизайки от банята, отидох до сака си, за да намеря нещо за обличане.  Решавайки, че сини дънки и черен суичер без цип е перфектно, допълнително обух черни кецове. 

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене!