To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава трета

Арабела

Излязох от стаята и тръгнах из къщата. Стигнах до всекидневната а там седеше на дивана  госпожа Торес.

-Здравей Бела - поздрави ме. - Освежи ли се?

-Да, благодаря ви!

-Моля. Можеш да се разходиш из двора имаш много време до вечеря. - кимнах и тръгнах към двора. Това нещо беше огромно! Тази жена е магьосник! Как поддържа това всичкото? В далечината забелязах нещо черно, изглежда като склад. Приближих се към мястото, отвътре се чуваха викове на мъж.

-Кой те изпрати тук ? - Това явно беме Матиа. Гласът му беше студен и изпълнен с гняв, който ме накара да потръпна.

-Моля ви пояснете ме! Нищо незнам, незнам.

-Казвай иначе ще съжаляваш. - След това изказване на Матиа всички притихна. В един момент се чу изстрел от които изпящах.
Сложих ръце на устата си мислейки дали са ме чули. Някой ме хвана за гърлото и ме бутна към стената, докато се взираше в очите ми.  В неговите имаше нотки на похот и гняв.  Хватката му върху гърлото ми се затегна и започнах да се боря с дишането.  Това ще остави синини. Той изглеждаше ядосан и вдигна пистолета си към главата ми.  Затворих очи.  Ако умра поне да не го гледам в очите. Точно когато си помислих, че ще стреля, чух смеха му.

-Сериозно ли мислиш че ще те убия? - попита през смях Матиа. Мълчах, нямах какво да кажа.
-Искам да се махнеш от тук, веднага! Мястото ти е в къщата и в градинската част. Ясно?

-Я-ясно.

-Добро момиче! Сега върви.

Върнах се в стаята си. Седнах на леглото и размишлява всичко което стана преди около пет минути. Все още съм в шок от случващото се, затова реших да разопаковам куфара си. Това ме успокоява.

...

Корема ми започна с бунта. Погледнах към часа, беше седем. Взех телефона си и тръгнах към стълбите. От кухнята се носеше невероятен аромат.

-Здравейте слънчице! - поздрави ме Мая. - Отиди да седнеш на масата, а аз ще сервирам.

-Да помогна с нещо?

-Не, миличка. Ти си наша гостенка. - усмихна се и седнах на стола.

-Добре дошла, Арабела!  - поздрави ме Валентино.

-Здравейте господин Торес. Благодаря ви че ме приехте.

-Не мога да откажа на баща ти. Той ми е помагал и то много. От цялото ви семейство само баща ти е добър човек. - усмихнах се отново.