To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава пета

Арабела

Когато се събудих, той все още спеше.  Това беше моят шанс да се измъкна от него.  И бях права, той спеше тежко и успях да му махна ръцете и да сляза от леглото му.  Отидох в стаята си, измих си зъбите и се преоблякох в червен суичър със сини дънки. След това сресах косата си и нанесох малко количество грим.  Тръгнах по коридора и спрях на мястото, където счупената ваза лежеше на пода.  Въздъхвайки, изчистих всичко и влязох в кухнята, готова да приготвя нещо за ядене.  За закуска направих прясно изцеден портокалов сок, бъркани яйца, бекон и препечен хляб.  Изваждайки поднос, сложих всичко върху него заедно с аспирина Почуквайки на вратата му нямаше отговор.  Влязох, без да почукам отново и видях, че той все още спи.  Изглеждаше толкова спокоен въпреки лекото намръщено  лице.  След това оставих подноса на нощното му шкафче и леко го погалих по рамото. 

-Събуди се. Трябва да ядеш нещо. - казах с успокояващ глас.  Събуждането на мафиотски лидер чрез насилствено разклащане и плашене може да бъде опасно.  Очите му се отвориха и той ме погледна с гняв по цялото си лице.  Какво е попаднало в него?  Матео се намести и отблъсна ръката ми, която все още беше на рамото му. 

-Казах ти да не влизаш в стаята ми. Какво, по дяволите, искаш тук ?! - Погледнах го объркано.  Вероятно не си спомня нищо, което се е случило.

-Просто исках да се уверя че си добре! - Той не ми позволи да завърша изречението си и започна да ми крещи без причина. 

-Излез! - Внезапният му писък ме накара да трепна и да отскоча крачка назад. 

-Майната ти! - Усетих как сълзи се набират в очите ми и се обърнах с надеждата, че не е видял това.  Тогава изтичах от стаята му в моята.  Скачайки в леглото си се скрих под одеялата.  Чувствайки се сигурна , сгушена в леглото си, започнах да плача. Плачех, че съм достатъчно глупава, за да почистя бъркотията, която е направил, и дори да му приготвя закуска.  Този глупак не заслужава нито едно нещо, което направих.  Всичко, което показа към мен, беше омраза и неблагодарност.  Той ми изкрещя да напусна стаята си.  Гневът и омразата в очите му и гласа му ме нараниха.  Не знам защо, но се получи.  След като извиках сърцето си за часове, чух телефона ми да звъни и бързо му отговорих. 

-Мамо! Как си? Какво става?

-Вкъщи всички са под напрежение. Никой не говори с нас. С баща ти сме във вилата, която купихме след раждането ти.