To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава деветнадесета

Арабела

Бързо станах и имах късмет, че Емилио ми свали веригите вчера.  Когато стигнах до вратата, хванах дръжката и я натиснах надолу.  Но вратата не се отвори.  Оглеждайки се, за да намеря нещо, погледът ми се насочи към чаша вода.  Когато отидох до ъгъла, замаяност премина през цялото ми тяло.  Сложих ръка на стената, за да се закрепя и най -накрая стигнах до стъклото.  Разбивайки го на земята, той се разби на няколко парчета.  Хващайки най -големия, застанах с гръб към стената и чаках някой да дойде и да ме вземе.  Стъпките се приближаваха все по-близо, докато стигнаха до вратата.  Тогава чух ключове и вратата се отключи.  Един от мъжете, който ме ритна в корема, влезе в стаята.  Той тръгна към мен с ядосано изражение на лицето.  Без да мисля, забих счупеното парче стъкло в крака му и той изкрещя силно, но срещу очакванията ми не падна на пода. 

-Ти, шибана кучка! - Извика ми той и ме бутна главата до стената. - Идваш с мен! - Каза той, като ме хвана за ръката в болезнено хващане. 

-Никога! - Изкрещях и се опитах да се измъкна от хватката му, но нямаше полза.  Едва стоях на краката си, всяко движение правеше  зрението ми замъглено. 

Оставяйки го да ме изведе от стаята, започнахме да вървим по дълъг коридор.  Моите писъци и изстрели продължиха да се чуват през цялата сграда.  Този задник ме повлече зад ъгъла в друг коридор, когато спрях да ходя.  Всичко се въртеше и не виждах нищо пред себе си.

-Ще мълчиш! Иначе ще те застрелям. - Ребрата ми горяха и не можех да дишам правилно. 

-Вече не можеш да ходиш? - видях Емилио пред себе си.

-Върви по дяволите! - изплюх аз.  -Матиа е тук, нали ?! И вашите хора умират един след друг.

-Той е тук. И ти ще умреш точно пред очите му. - Засмя се той.  Преди да успея да реагирам или да кажа нещо, той ме притисна към гърдите си.  Едната му ръка беше около гърлото ми, а другата ръка държеше пистолет до главата ми.

Емилио крачеше из коридора без никакви притеснения, докато пазачът му беше с гръб към нас и се уверяваше, че никой няма да има възможност да ни убие.  Приближихме се до една врата и бяхме само на няколко сантиметра от нея, когато дълбок глас ни спря. 

-Колкото по -далеч вървиш, толкова по-болезнена ще бъде смъртта ти.- каза силен и ядосан познат глас. Емилио се обърна с мен, защитавайки тялото си, когато погледът ми падна върху Матиа.  В секундата, когато очите ни се свързаха, започнах да сълзя.  Честно казано, той изглежда също като че е имал тежки дни. Под очите му имаше дълбоки торбички, които също бяха червени.  Изглеждаше лишен от сън и косата му беше по -разхвърляна, отколкото обикновено изглеждаше.  Всички чухме други стъпки, които се приближаваха към нас, а след това внезапен взрив.  Бащата на Матиа се появи и застреля пазачат. Мъжът моментално падна на земята и спря да се движи.