To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава осма

Арабела

На следващия ден се събудих с вкусна миризма, която отново удари ноздрите ми.  Бързо се приготвих, измих зъбите си, нанесох малко грим и облякох
кафява пола, съчетана с бяла дълга риза.  След като приключих, слязох долу и влязох в кухнята.  Оглеждайки се наоколо видях жена, която прави палачинки. Тя се обърна и ми се усмихна. 

-Добро утро. Казвам се Мери, тук съм камериерка. - Представи се тя и ми стисна ръката. 

-Аз съм Арабела. Радвам се да се запознаем. Мога ли да ви помогна?

-О, не, скъпа. Това не е твоята работа. - Каза Мери. 

-Настоявам. Казах й. 

-В такъв случай би било полезно, ако отидете в трапезарията и поставите чинии, чаши и сребърни прибори.

-Разбира се, че ще. - Усмихвайки й се, събрах нещата, от които имах нужда, и отидох в трапезарията.  Прибирайки всичко, огледах се и се намръщих.  Няма декорация.  Масата и стаята изглеждат толкова студени.  Изобщо не е домашен или уютен. Реших да сложа един букет от бели рози във вазата. Сложих я на средата и цялата маса беше перфектна.
Сутринта беше напрегната. Никой на масата не говореше. Какво ли е станало?  Натъпках храната в устата си възможно най -бързо, станах и излязох от трапезарията без повече думи. 

 Излязох от вилата и се запътих към езерото. Слагайки слушалки, започнах да слушам музика.   Мина час и се върнах във вилата, само за да видя , че всички вече са напуснали и отново съм сама.  Е, всъщност тук има няколко пазачи и камериерки, но това не се брои.  Прекарах остатъка от деня в четене и поливане на цветята в градината и гледане на няколко телевизионни предавания.  Тогава чух всички да се връщат у дома един след друг. На вратата се почука и това беше Мери.

Тя е много мила и грижовна и ми напомня за майка ми.  Биха били на една и съща възраст.  Предполагам, че Мери е на петдесет години. 

- Исках да ви уведомя, че вечерята е готова.

  - Благодаря Мери, но не съм гладна . 

-Хайде, не си яла нищо от закуската. Трябва да ядеш нещо.

-- Добре съм. Може би по -късно. Стеднощна вечеря може да направя - изхилих се на среща ѝ.

  Тя се намръщи, но напусна стаята ми.  Чух я в коридора да казва същото на Матиа и повече нямаше и звук. Легнал на леглото си се обърнах настрани и погледнах през прозореца си. Явно Матиа не ме искаше и се е преместил в друга стая. Имаше нещо в цветната градина, което ме хипнотизира.  Изведнъж вратата ми се отвори и предизвика силен трясък, когато удари стената.  Изправих се бързо и видях Матиа да влиза в стаята ми. 

-Ела да ядеш сега! - заповяда ми гневно. 

- Вече казах на Мери, че не съм гладна.

-Гладна си. Слез веднага!

-Не съм гладна! Може би по -късно.

Той направи крачка напред. Лицето му беше на няколко сантиметра от моето, докато той гледаше безмилостно в очите ми. 

- Идваш с мен.  - Матиа стисна китката ми и тръгна към вратата. 

- Не - казах, опитвайки се да се измъкна от хватката му.  Когато казах не, той се обърна.  Очите му бяха тъмни и изглеждаше ядосан.  Бутна гърба ми към най -близката стена.  Тогава Матиа сложи ръце до главата ми и ме постави в клетка между него и стената.  Пристъпвайки още по -близо до мен, усетих твърдите му гърди към моите и дъха му върху бузите ми.  Той се наведе по -близо и прошепна в ухото ми. 

- Предупредих те за това. - Матиа се дръпна и ме погледна, преди да се наведе отново.  Разби устни в моите. Той поиска вход аз му го дадох.  Целувката беше яростна и груба, но някак се чувстваше добре.  Усетих топлина, която преминава през цялото ми тяло, особено по бузите. 

 Отдръпна се от мен. Той се втренчи в очите ми и аз видях емоция в очите му, че не можех да обгърна ума си. 

-Моля те слез. Веднага! -   Все още дишайки тежко, напуснах стаята и слязох долу.  По бузите ми имаше руж и се обзалагам, че в момента изглеждам червена като домат.  Матиа ме последва.  Когато стигнахме трапезарията, седнахме и започнахме да ядем. 

След вечеря отидох в стаята му. Чух водата в банята. Оставих  му бележка къде отивам, облякох палто и тръгнах надолу . Матиа няма да има нищо против да тръгна на разходка.  Да бъда тук е задушаващо, защото постоянно съм заобиколена от огради и пазачи.  За моя изненада никой във вилата не ми попречи и дори не ме видя да си тръгвам. 

Следващия половин час вървях по някакви улици. Луната вече се виждаше, а небето беше мрачно. Студен ветрец изтласка косата ми от лицето ми и гъделичкаше кожата ми.  Докато вървях се изгубих в мислите си. 

Изведнъж почувствах остра болка в тила.  Нещо ме удари силно, което ме накара да падна на земята.  Принуждавайки се да се огледам и да се опитам да разбера какво ме удари, видях мъж, застанал над мен. Все още лежах по гръб, когато той се качи върху мен и притисна нож към гърлото ми. 

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене!