To fall for the mobster (+18) | ✔️

Епилог

Арабела

Стоях в нашата стая и гледах през прозореца към морето и красиво украсената градина.  Имаше много светлини, маси и столове, поставени пред морето.  Заедно с това няколко цветни венчелистчета бяха поставени на земята.  Всички, които много обичам, ни очакват там.  Точно преди четири месеца се оженихме.  Беше наистина вълшебно.  Матиа имаше идеята да направи малка церемония и парти на едно от любимите ни места, езерото в гората.  Разбира се, аз казах „да“ на това.  Кой би искал голяма сватба и куп гости, които всъщност не ги интересува за нас? Добре, никой.  Родителите му бяха толкова щастливи, че ние с Матиа избрахме това място.

След месец заминаваме за Мексико. За една година им беше доста трудно да приключват с всички задължения към мафията. Затова избраха Мексико далече от проблемите. Ще разработят хотела си. Адриано намери някакво момиче. Мая я определя като '' курва '', но това е друг въпрос. Заедно са от месец и май диствително иска само парите му.

Матиа и аз все още сме лудо влюбени един в друг.  Можех да го гледам с часове и той можеше да направи същото.  Седмица след предложението му той най -накрая видя, че се справям по -добре и най -накрая, в състояние да отпразнуваме годежа ни по правилния начин, имахме най -невероятния и най -задоволителен секс досега.  И повторихме това за последната година много пъти.  Разбира се, той никога не спря да бъде доминиращ в леглото и аз страшно го обичам.

Докато гледах през прозореца, погледът ми падна върху семейството ми.  Хората, които ме върнаха към живот.  Тези, които ме подкрепят и ме карат да се чувствам обичана.  И точно зад мен беше мъжът, когото обичам най -много.  Ръцете му обвиха стомаха ми.  Гърдите му се притискаха към гърба ми, а брадичката му опираше в рамото ми, докато той също гледа навън. 

-Да отидем там и да го обявим - прошепна Матиа в ухото ми. 

- Трябва ми минутка. 

-Добре, съпруго моя. - каза той, като ме целуна по бузата и сложи глава на рамото ми.

-На нас с дъщеря ти ни трябва време да се облечем. С този корем мога само рокли да обличам за това ще съм бърза.

-Имам идея за име.

-Какво е то?

-Бела или Изабела, може и Орабела.

-Изабела ми харесва повече!

-Значи е решено. Нашата неродена дъщеря ще се казва Изабела. - в този момент поставих ръка на коремчето си и малката веднага се съгласи. От седмица насам не спира да рита.

-Майка ти ще е щастлива след като разбере че ще бъде момиче.

-Писнало и е от момчета. Твоите родители?

-Мама и татко ще живеят в Рим. Татко има предложение за работа в строителна фирма, а мама ще отвори ресторант. След случаят с дядо не са желани в Милано.
-Е нека да слизаме!

-Един момент. - приближи се до мен и постави малка сладка целувка на устните ми.
-Ще бъдеш най -добрата майка на нашето малко момиченце. Скоро втори ангел ще дойде в живота ми.

-Обичам те! Винаги ще те обичам.

-Винаги ще бъда до теб. Сладка моя.

Имам семейство.  Много приятели и най -невероятният съпруг.  Никой от тях никога не ме напусна.  Матиа винаги ще спазва обещанието си и аз също ще спазя моето.  Изречението „Не ме оставяй“ напълно изчезна от живота ни, защото не знаем, че нищо на тази планета не може да ни накара да напуснем.  Намерихме това, което търсехме и няма да се обърнем и да се отдалечим от него.  Скоро ще имаме малка дъщеря.  Дъщеря, която ще бъде моята стъпка на тази земя.  Това ще бъде знак, че задържането и надеждата водят до нов живот.  Живот, който се състои от добри и лоши страни.  Защото лошите страни винаги ще бъдат там.  Но с цялата любов и грижи, които излизат от лошите времена, ще бъдат преодолени с лекота.  Веднъж Матис ме попита дали ще се върна и ще променя нещо.
Няма да го направя, защото от деня в които си тръгнах от онази къща ме срещна този прекрасен мъж със сини очи.

Това, което следва, винаги ще бъде несигурно. В крайна сметка това е бъдещето. Но съм сигурена, че каквото и да ми дойде, мога да се справя. Добро или лошо. Готова съм. Ще го посрещна ръка за ръка с моя любящ съпруг. И все още съм изпълнена с надежда.