To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава първа

Vote /Comment 💗

Арабела Грациани

Никога не съм била любимката в тук, винаги всички момчета в това семейство са били по-добри от мен. Аз съм Арабела или Бела, най-малката внучка и единствена дъщеря на най-малкият от четирима братя. Баща ми сравнение с другите си братя е прекрасен човек. Семейството ни е известно с много лоши неща. Преди месец завърших училище, бях отлична ученичка, но това никой не го оцени в семейството. На завършването дойдоха само майка ми и баща, другите не искаха ѝ да чуват за мен. Просто живота ми е перфектен. (Дано разбрахте сърказма ми)!

-Здравей миличка! - Чух нежното гласче на мама. Тя влезе в стаята ѝ се приближи се  до леглотото ми и целуна нежно челото ми. - Хайде сънливке, ставай.

-Трябва ли да ставам?

-Дядо ти иска да разговаря с теб. Чакате в всекидневната.

-И защо дядо ми иска да говори с мен?

-Моля те слез и не го ядосвай. Моля те!

Станах от леглото си, обух розовите си пантофки и тръгнах към банята. Извърших сутрешните си процедури и излязох от банята. Отворих големият си гардероб и извадих светло сини дънки с бях топ. Облякох се, сложих малко спирала и тръгнах по стълбите. Докато слизах очите ми се втренчиха в мъж на около тридесет с черна коса и тъмни очи. По самата му визия не ми вдъхваше доверие.

-Добро утро ! - поздравих с лека усмивка на лицето. Нямаше и отговор затова просто замълчах.

-Здравейте госпожице Арабела! - поздрави и подаде ръка за поздрав. - Аз съм Емилио! - подадох ръката си и се здрависахме.

-Арабела! - започна дядо ми след като се настани на кресло то си. - Вече си на деветнадесет и ти е време на се задомиш.

-Какво?! - възкликнах. Бях изненадана също так изненадан и беше баща ми, които седеше до вратата към кухнята. - Аз няма да се омъжвам, дядо! Искам да уча!

-Казах нещо Арабела.

-Татко, това няма да го позволя! Нямаш никакво право да се бъркаш в живота на дъщеря ми. Човека които ще реши, какво да прави с живота си съм аз... Не ти!

-Никой не те пита, Фермин! Това същество ще се махне от дома мѝ! Трябваше да я убия още след раждането ѝ. Не искам това момиче да носи моята фамилия.

-Та тя носи твоята кръв! Ти си ѝ дядо!

-Утре вечер ще се състои годежа без повече възражения. - Това беше последната дума на дядо, която аз чух. Качих се в стаята си. Треперех цялата, сълзите в очите ми тръгнаха да се спускат по бузите ми. Мама и татко влязоха в стаята ми. Татко седна до мен на леглото и ме прегърна.

-Защо ме мрази? - попитах през сълзи.

-Не те мрази, синеочка!

-Той ме мрази татко! Мрази ме! Защо не ме иска? Какво съм направила?

-Нищо не си му направила. Той може да не те обича, но ние с майка ти те обича ме.

-Моля те не искам да го правя. Искам да уча. Моля те!

-Какво ще правим? - попита майка ми.

-Трябва да я изведен от къщата. Ще поговоря с един стар приятел във Верона.

-Кой е той? - попитах

-Човек, който мрази семейство нѝ!

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текст!
Приятно четене!