To fall for the mobster (+18) | ✔️

Двадесет и четвърта

Арабела

Посред нощ силните удари ни накараха да се събудим и да изпаднем в паника.  Прозорецът се счупи, когато през него се изстреляха изстрели.  Матиа веднага се претърколи върху мен, тъй като лежах на страната, която беше близо до прозореца.  После ме бутна на другата страна надолу към земята.  Докато лежах на земята, той се качи върху мен и все още закриваше тялото ми.  Ръцете му сграбчиха бузите ми и ме накараха да го погледна. 

-Не знам какво се случва. Но трябва да се махнем оттук. Ще изстрелям няколко изстрела, докато ти избягаш от стаята зад гърба ми. Веднага щом излезем от стаята , ти ще вървиш зад , ясно? - заяви той. 

-Не! Можеш да се нараниш! - Изкрещях му.

-Бела. Нямаме време да обсъждаме това сега. Долу има сигурна стая и трябва да стигнем там сега! Моля, направи го вместо мен, любов - каза той.  След като кимнах, той извади пистолет от нощното си шкафче и се изправи.  Матиа започна да стреля навън, докато аз станах и изтичах навън.

Секунда по -късно той също излезе от стаята и за щастие остана невредим. 

-Следвай ме и бъди близо. - прошепна той.

След това започнахме да вървим към стълбите.  Все още бях зад него, когато той насочи пистолета си право напред, готов да убие всеки нападател.  Всяка моя стъпка беше болезнена.  Всичко ме болеше силно и отново почувствах как цялата енергия и сила напускат тялото ми.  Започнах да се чувствам замаяна и се надявах, че ще стигнем до стаята.  Матиа забеляза това ѝ се гушна в булчински стил.

-Хайде, трябва да по бързаме. - Прошепна той.

Неизвестен мъж скочи напред с нож в ръце.  Мъжът направи една крачка напред, опитвайки се да забие Матиа в корема, но не получи шанс.  Матиа дръпна спусъка, изстрелвайки един изстрел в гърдите му, карайки мъжа да се свлече на пода.  Изведнъж други двама мъже хукнаха към нас и започнаха да стрелят.  Матиа ме избута зад ъгъла и изчака мъжете да хукнат в нашата посока. 

-Не се опитвайте да се скриете! Ще ви убием!- Извика гневно един от мъжете.  Секунда по -късно изтичаха зад ъгъла и застанаха само на няколко крачки от нас с Матиа. 

След като стигнахме до него, Матиа въведе парола и вратата се отвори.  След като влезе, той затвори вратата и се обърна към мен.  Оглеждайки стаята, тя приличаше на сигурен бункер с две легла, малко вода и храна.