To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава двадесет и първа

Арабела

-

Никога не съм планирала да те оставя Матиа - казах.  Гласът ми прозвуча точно под шепот, но достатъчно силен, за да го чуе.
Оглеждайки се наоколо, осъзнах, че лежа в болнично легло. 

-Ти-ти си будна. ТИ СЕ СЪБУДИ. - Матиа изкрещя с огромна усмивка на лицето. 

-Планираш ли да ме гледаш през цялото време или ще ме целунеш сега ?! - попитах.

-Всичко за теб, синеочке. - Отговори той и сложи устни меко върху моите. Матиа ме целуна нежно, сякаш се страхуваше да не ме нарани.

-Плакал ли си? - Попитах притеснено. Матиа наведе  глава и погледна преплетените ни ръце. 

- Може би - прошепна той. 

-Защо? Добре съм. - Казах с намръщено лице.

-Почти умря заради мен. Лекарят каза че може би няма да оцелееш. - Промърмори той все още гледайки надолу. 

-Хей, погледни ме. - Заповядах му с тих глас.  Очите на Матия бавно се насочиха към моите.  В момента, в който погледите ни се свързаха  се усмихнах. 

-Избрах да го направя. Не беше твоя вина. Моля, спри да се отвиняваш.

-Но, аз съм бях целта. Той трябваше да убие мен.

-Матиа, престани! Всичко приключи и вече съм добре. И чух какво каза за децата. - той отново сведе поглед засрамено.

-О, Матиа, известния корав мафиот да се изчерви!

-Искам да имаме голямо семейство, ангелче. Искам да се омъжиш за мен и да бъдем щастливи.

Изведнъж вратата на моята болнична стая се отвори и много гласове изпълниха стаята. 
Мама, татко, Мая, Валентино, Мария, Милан, Адриано и Бруно влязоха. Въпреки това те все още не са забелязали, че съм будна, тъй като всички те водят дълбоки разговори. 

- Радвам се да ви видя всички. - проговорих с усмивка на лицето си.  Всички обърнаха глава към мен.  Шокът и щастието се виждаха по лицата им.

-Арабела! - Всички изкрещяха едновременно.

-Моля ви внимавайте с бъдещата ми съпруга! - Каза Матиа. Всички бяха в шок от казаното.

-Миличка!

-Мамо.

-Как си слънце? Много ли те боли?

-Добре съм, мамо. Щом любовта на живота ми е до мен.

-Милото ми момиче. Твоята любов пожела да го убия.

-Моля?!

-Той се отвиняваше за всичко. Искаше да дойде с теб. Ако ти не беше се събудила от щеше да те последва. Скъпа моя Бела мисля че си намерила твоят принц! - погледнах към Матиа с насълзено очи. Усмихнах се. Той е щял да направи това за мен.

-И аз мисля така татко.

-Е хайде да те оставим да си починеш. Матиа е тук до теб. - Каза мама. Всички дойдоха до мен за по една прегръдка и излязоха.

-Нали си поливал цветята в градината ми? Белите и жълтите рози?

-Да, миличка, всеки ден.
-Арабела, трябва да ти кажа нещо

-Какво е станало? Дядо. Мъртъв ли е?

-Бях бесен и го... Застрелях го. Съжалявам. Преди да го убия. Казах му че е убиец. Бях вдигнал пистолета към него и... Той каза че ако го убия и аз ще стана убиец.

-Ти не си убиец, Матиа! Ти защитаваш и браниш семейство си. Това той него можеше. Той беше жесток. Баба винаги казваше че той няма сърце. Никога през съвместния им живот не ѝ е казал че я обича. Ти си различен. Ти беше студен, арогантен, егоистичен, лош, но допусна мен до себе си. Позволи ми да те обичам.

-Позволявам ти още от първият път в които се блъсна в мен. Още тогава казах че ще бъдеш някой ден моя. Ти ми даде най ценното си.

Внезапно вратата се отвори и смути разговора ни.  В стаята влезе лекар и тръгна към мен. 

-Добър вечер, г -це Арабела . За мен е облекчение да ви видя будна. Почти бях сигурен че гаджето ви ще ме убие ако не се събуди те. - Пошегува се той.

-Еми до някъде и сега заслужавате да ви убия.

-Матиа! Извинете по някога е много груб. Продължете.

-Разговарях с семейство Торес и ме уведомиха че имате семеен лекар. Можем да пуснем госпожицата още утре. Лекарят ще я наблюдава а вие ще сменяте превръзката на гърдите ѝ. Искам да си почивате и да не приемате тежки храни. Домашно приготвена супа и прясно изцедени фрешове.

-Както кажете. Ще изпълняваме всичко. Благодаря ви!

-Това е моята работа да помогам. Лека вечер и бързо оздравяване. - лекарят излезе и с Матиа останахме сами.

Матиа легна до мен на болничното легло и ме придърпа към гърдите си.  Докато той милваше косата ми нежно, клепачите ми станаха тежки.  Може би семейството ми ще се опитат да отмъстят за смъртта на дядо, но не искам да мисля за това днес.  В момента имам всичко, от което се нуждая, до себе си.  Голям топъл любящ приятел, който без съмнение би направил всичко за мен.  Тези мисли все още замъгляваха съзнанието ми, когато почувствах, че потъвам в сън.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене!