To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава дванадесета

Матиа

Излизайки от стаята ми, ми трябваше секунда, за да се хвана за нещо . Целувката беше интензивна. Никога преди не съм се чувствал по този начин. Нещо в Арабела ме кара да искам повече. През целия си живот съм спал с жени и не съм мислил за тях на следващия ден. Сега обаче се оказах привързан към жена. Тя е хубава, независимо от всичко. Дори когато се отнасях с нея като с глупак, тя се опитваше да се държи мило с вмн. В първия момент, в който погледнах прекрасното й лице на снимката която баща ми ми показа, знаех, че тя трябва да бъде моя и никога повече няма да я пусна.

-Някой май е влюбен! - Обърнах се и на вратата седеше идиота Адриано.

-Млъкни малък задник! Какво правим тук?

-Татко ме прати. Иска да ти помагам.

-Или иска да те предпази от това да забремениш някоя.

-Мразя това че ме познаваш толкова добре!

-Сам ли си?

-Не, Бруно е с мен, но отиде до някой магазин за продукти. Нямате почти нищо за ядене.

-Пуснах Мари в отпуск. Бела не е добре.

-Разбрах какво е станало. Много ли е зле.

-Ребрата са счупени. Онзи я е ритал и удрял. Лицето ѝ е в синини.

-Влюбен си в нея, нали?

-Не!

-Тя е досадна неуважителна кучка и на всичкото отгоре дори не е красива.- Изявлението му ме вбеси.

-Да не си посмял повече никога да говориш за нея така! Тя е най -милото и красиво човешко същество и аз по дяволите ще те убия следващия път, когато отново не я уважаваш!

-Ето, влюбен си! Голият ми брат е влюбен! Влюбен си!

-Хайде да готвим! - провик а се Бруно зад нас.

-Направи лазаня. Бела обича лазаня.

-Веднага шеф! И Матиа... Ти си влюбен! Лудо влюбен в това момиче.

...

Следващият час прекарахме в разговори за предстоящите ни събития и пратки. Когато Бруно ни обяви, че е приключил с готвенето. Казах на брат ми да приготви масата. Аз се качих за да взема моят ангел и да я нахраня.

Вървейки нагоре се изнервих леко и не знам защо. Завъртях дръжката на вратата и влязох в стаята си. Тя все още спеше спокойно. Тръгнах към нея и седнах. Възхитих се на красотата й за няколко секунди, преди да реша да я събудя. Нежно я погалих по рамото, което я накара да отвори клепачите си. Когато ме забеляза, на лицето й имаше усмивка. Боже, тази сладка усмивка ще бъде смъртта ми.

-Предполагам, че вечерята е готова? - Попита ме тя. Гласът й беше все още сънен и тих.

-Да, така е.

-Хайде да слезе тогава. - каза

- В такъв случай, г -це Арабела , ще трябва да ви нося отново. Бързо я вдигнах и тя отново обви ръце около врата ми.

-Не е нужно да ме носиш. - Каза тя, погледна навсякъде, освен лицето ми. Бузите й отново бяха леко розови.

-Искам. - вдигне очи и да се усмихне ярко. Нейната усмивка. Нейните очи. Нейното лице. Нейният смях. Тя е извън съвършенството. И тя е моето момиче.

Влизайки в трапезарията, внимателно я оставих на стол.

-Здравейте госпожице! Аз съм Адриано.

-Арабела - усмихна му се.

-Аз съм брат на този идиот до теб. По-красив съм от него.

-И двамата сте невероятни красавци!

-Аз съм Бруно. Готвача на мафията!

-Много е вкусно искам да ми покажеш някой неща.

-Нямате проблем, мадам. С удоволствие ще ви науча да готвите.

...

След като приключихме с храненето, я занесох в стаята си и я оставих на леглото си. Първоначално тя ми каза да я пусна да ходи, твърдейки, че е добре. Честно казано знам, че тя може да ходи. Носенето й е моето извинение да съм близо до нея.

-Искам да си почиваш. Няма да ставаш и да се претоварваш. Ще готвя, чистя и всичко друго.

-Искам да легнеш до мен.

-След минута ще се върна. Трябва да настаня глупавия си брат и Бруно в някоя от стаите. - усмихна ми се сладко.

-Ще те чакам. - Каза.

-Ще дойда. - целунах челото ѝ и излязох от стаята.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене!