To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава осемнадесета - втора част

Матиа

Вратата се отвори и родителите ми влязоха в офиса. 

-Сине, трябва да си починеш. Изглеждаш ужасно. - Каза баща ми. 

-Не ми се спи! Оставете ме! - Казах ядосано.

-Матиа моля. Притеснявам се. Поне яж с нас. - Намеси се майка ми.  -

-Трябва да я намеря! Моля ви, оставете ме. - отново сълзи в очите. Ако някой ми беше казал че ще плача някога за жена, щях да се изсмея в лицето му. Станах и седнах на диванчето, сълзите течаха а аз ругаех. Ругаех се че не я защитих. Обещах ѝ.
-Обещах ѝ, мамо! Аз и обещах.

-Миличък, Бела знае, че не си ти  виновен. Вярвай ми.  Тя наистина се грижи за теб.  Тя ве ти се сърди а те чака да я намериш. Сега ела с нас да хапнеш. - Внезапната мелодия на телефона. Погледнах името на обаждащите се и се надявах, че те ще кажат това, което искам да чуя.

-Здравей Конър. 

- Матиа. Ние знаем къде се крие.  Всички са подготвени.  Отиваме там след час.

Арабела

И

зминалата седмица беше кошмар. Емилио едва ми даде храна или вода.  Отслабвах с всяка изминала секунда.  Веднъж на ден ми даваше бутилка с вода и малко парче хляб.  Това е.  От време на време идваше тук и ми триеше под носа, че Матиа все още не е дошъл за мен. Той се опита да ме убеди, че Матиа не харесва и не се интересува от мен, но аз не го послушах.  Няма да позволя на Емилио да ми влезе в главата.  Той и хората му се забавляваха много с мен.  Поне така казаха.  Без истинска причина ме набиха жестоко. Удариха ме няколко пъти по корема, оставяйки тъмни синини по кожата ми.  Ребрата ме боляха силно и преценявайки пукащия звук, мъжете дори ги счупиха.  Освен това ми удариха няколко шамари и удари с юмрук по лицето, което ми причини кървене от носа. 

Тогава вратата се отвори и Емилио тръгна към мен. 

-Виждам, че си боец. Много хора вече биха умрели. - Каза той, като разресваше разхлабена кичури на косата ми зад ухото ми.  От докосването му ми прилоша.  Да не говорим да го гледам.  Той е най -лошият човек, когото съм срещала.  Отвратително меко казано.  Той се интересува само от пари и власт.  Да ме биеш е забавно за него. Нали ме иска за жена, как ще ме представи в този вид.

-Признай си. Той няма да дойде. Ще умреш.", Продължи той. 

-Матиа скоро ще дойде. Усещам го. Вижте, това означава, че и вие ще умрете. - Заявих аз.  Не беше доволен от това, което чу, и силно ме удари по бузата.  После ме погледна гневно, преди отново да ми удари шамар. 

-Това място е по -сигурно от Белия дом. Той няма да може да проникне. Удвоих  охранителите и те са много повече - каза. 

-Моля, Матиа ще те намери. Броят на пазачите ти няма да го спре. - Подиграх се аз. 

-Днес е денят, в който ще умреш. Дядо ти ще прецени как да станат нещата.

Сълзи се натрупваха в очите ми, но ги пуснах. Няма да дам на Емилио и дядо удовлетворението да ме види как се разбивам. Ако умра днес, всичко ще бъде наред. Не че искам да умра, но мога да кажа  че съм живяла и съм се влюбила. И това винаги е било единственото нещо, на което се надявах. Да намеря някой, който да се доверява, уважава, обича и се грижи за мен. Матиа може или не може да ме обича. Кой знае? Но той се грижи за мен.

Колко съм тъжна  че вероятно никога повече няма да видя мама и татко. Матео, Адриано, Мари, Бруно, Мая, баба му, дядо му и всички други. Затворих очи и отново легнах на матрака.  Докато лежах, затваряйки очи, хиляди мисли останаха в главата ми. Въпреки че сърцето ме болеше се чувствам  на спокойствие.  Спокоен, защото намерих онова, което винаги съм търсила и нищо в този момент не е по -важно за мен. 

- Матиа, обичам те. - прошепнах, стискайки сълзите си.

Изведнъж изстрелите с пистолет и писъци изпълниха ушите ми, което ме накара да седна и да изпадна в паника.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене!