To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава двадесет и втора

Арабела

На следващия ден се събудих в ръцете на Матиа. Той все още спеше.  Втренчена в него, не можах да сдържа усмивката си. Докато проследявах внимателно лицето му с върха на пръста си, очите му бавно се отвориха.  В секундата, в която погледна в очите ми, устните му се вдигнаха в сладка усмивка. 

- Добро утро, Матиа - прошепнах тихо. 

-Боже, пропуснах да се събудя преси теб. - Отговори той, докато едната му ръка погали косата ми. 

-И защо е така? - Попитах с вдигната вежда.  Матиа се наведе по -близо и ме целуна нежно по бузата ми. 

-Защото първото нещо, което искам да видя, когато се събудя, е лицето ти. Много си красива докато спиш. - Прошепна той в ухото ми.

Матиа дръпна главата ми на гърдите му и ние останахме в това положение за няколко минути.  Докато лежах в ръцете му, отново затворих очи.  Това е твърде добре, за да е истина.  Жива съм и лежа до мъжа, когото обичам. И да усетиш невероятния му аромат.  Това може да звучи лудо, но мирише толкова добре.  Изведнъж вратата се отвори и в стаята влезе медицинска сестра. 

Матиа бързо стана от леглото и седна на табуретка.  За всеки друг той все още иска да изглежда като лидер на мафия без емоции. 

-Добро утро, г -це Арабела. - Каза тя, като ми даде фалшива усмивка и се обърна към Матиа. - И здравей г -н Торес. За мен е удоволствие да срещна някой толкова добре изглеждащ като вас. - Тя се обърна към него с флиртуваща усмивка и го погали по ръката.

Виждайки флирта й с моето гадже, кръвта ми кипна.  Ако не бях болна и щях да се изправя и щях да я отблъсна от него. Такива ритници щях да и светна. Как може да се осмели да го докосне, докато приятелката му, която почти умря, присъства в същата стая ?! 

-Здравейте! Какво има? - Попита Матиа без притеснение и отмести ръката й от ръката му.

-Просто исках да ви дам всички документи. Ако госпожица Арабела подпише тук, тя е свободна да си ходи. - Каза медицинската сестра с тази глупава флиртуваща усмивка на лицето. След това тя даде на Матиа  документите. 

-Дайте ми документите. Бързо да подпиша преди да си го награбила. И ще съм много благодарна , ако спреш да докосваш МОЕТО гадже. - Заявих студено.  Преди медицинската сестра да реагира, Матиа вече ми даде документите и този път той се усмихваше.  Бързо подписах.  Сестрата дойде  до леглото ми и изтръгна документите от ръката ми.

-Ето го моят номер. Ако най -накрая осъзнаеш, че ти трябва по зряла жена. - Тя протегна ръка, за да даде на Матиа лист хартия. Той е мъртъв, ако го вземе.  Повече от мъртъв. Ще го убия, след което ще го върна към живота, само за да го убия отново. 

-Моята приятелка е най -доброто, което всеки мъж би могъл да има. Дори и някога да се поболея от нейното мрънкане и нейния инат, ти ще бъдеш последната на която ще се обадя. Дори няма и да се обаждам. Ще си седя с моето ангелче. - Каза той. Сестрата излезе леко засрамена и веднага избухнахме от смях. Очевидно тя беше смутена, но това е което получавате, когато флиртувате с зает мъж. 

-Хайде да се прибираме - заявих аз. Матиа кимна и протегна ръце, за да ми помогне да се изправя. Болката веднага премина през цялото ми тяло и аз се дръпнах. 

-Всичко наред ли е? Мога да се обадя на лекар. Може би трябва да останеш тук по-дълго. Конците могат да се разкъсат. Или...

-Успокой се, Матиа. Всичко е наред.

-Но те боли! Ами ако ...

-Това е нормално предвид факта, че ме застреляха и не се възстанових напълно. Нищо няма да се случи, спри да се тревожиш. - Прекъснах го. 

- Тогава нека те занеса до колата. - Вместо да чака отговор, той ме взе булчински и излезе от стаята през залите и чакалнята.  На излизане всички останали хора в болницата ни хвърляха странни погледи . 

-Те мислят, че сме луди. - каза той, гледайки ме . 

-Ти си, аз не съм. Може би трябва да им кажа това.

-Да, защото една нормална жена би казала , че приятелят й е луд, но тя все едно не е. - Изкиска се той. Качихме се в колата и тръгнахме.

Пътуването обратно към дома беше тихо.  Затворих очи, все още се чувствах уморена и не забелязах, че вече пристигнахме.  Матиа прибра зад ухото няколко кичура коса от лицето ми, карайки ме да го погледна сънливо. 

-У дома сме, любов. - прошепна той.  Матиа излезе от колата и тръгна обратно към мен.  След като отвори вратата ми, той ме вдигна отново и ме отнесе до нашата стая.  Докато ме носеше, се втренчих в лицето му.  Това красиво лице, което не бях виждала  докато бях в плен. 

-Трябва да си починеш. - каза той, докато ме поставяше на леглото. 

-Ще вечеряме ли с родителите ти? - Попитах любопитно. 

-Не. Ще ядем тук. Докторът ни каза, че не трябва да се движиш твърде много.

-Преувеличаваш. - Прозях се. 

-Не преувеличавам . А сега заспивай. - Той се наведе и ме целуна нежно по устните.

-Обичам те. - прошепна Матиа в ухото ми.

-И аз те обичам. - Няколко секунди по -късно заспах.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене!