To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава шеста

Арабела

Следващата седмица мина бързо. Не бях виждала Матия от седмица. Той никога не беше тук, когато бях будна и ми беше скучно, тъй като нямаше какво да правя тук.  През повечето време гледах телевизионни предавания, филми или пекох и готвих нещо. 
Чух шум от коридора. Събрах цялата си смелост, станах и отворих вратата. Обърна се да ме погледне и очите му потъмниха в секундата, в която ме видя.  Преди да има възможност да ми изкрещи, започнах да говоря . 

-Какво, по дяволите, не е наред с ъеб? Измина една седмица. Не си говорили с мен или ме изобщо не ме признаваш. Аз бях напълно изолирана последната седмица и полудявам.  имаш ли представа колко ми е скучно?

-Млъкни. Май забрави с кой говориш! -
Тръгна по коридора, опитвайки се да ме избегне.  Но няма да позволя това да се случи. 

- Ти си най -ядосаният и студен човек, когото някога съм срещала. Не се страхувам от глупавото ти наказание. - казах докато отивах в кухнята и вадех чаша от шкафа.  Изведнъж усетих тежък шамар по дупето.  Очите ми веднага се разшириха и се обърнах и видях Матиа да ми се усмихва.  Обърна ме с гръб към него и отново ме удари по задника.  Шокиран от действията му се хванах за плота.  След това усетих твърдите му гърди към гърба ми и той прошепна в ухото ми. 

-Казах, че наказанието ти няма да ти хареса. Неуважавай или не ми се  подчинявай отново и ще съжаляваш още повече. - Когато се обърнах, той вече го нямаше.  Краката ми се чувстваха като желе, а бузите ми горяха .  Какво по дяволите беше това?  И защо ми е толкова горещо?  Връщайки се обратно към стаята си, легнах на леглото си, загледан в тавана.  Този е луд!

....

-Опаковай си нещата. Тръгваме! - Каза след като нахлу в стаята . Трябва да приема факта, че той контролира живота ми в момента.  Освен това той вероятно щеше да ме бутне в куфар и би ме взел така със себе си.

След час почука на вратата ми, за да ми каже, че трябва да си тръгнем. Влязохме в асансьора, който слезе и отвори вратите си към фоайето на хотела.

Минавайки през входната врата стигнахме до колата му.  Той хвърли багажа ни в багажника на колата си.  Щом седнахме на седалките, той потегли.  Пътуването до летището беше тихо.  Стисна здраво волана и сякаш беше напрегнат.  Забравих да му кажа, че ме е страх да летя.  Сега вече е късно.  Караше направо към частното летище.  Матиа излезе от колата и извади куфарите ни от багажника.  Той тръгна към стълбите, които водят към самолета, и се обърна, чакайки ме.  Пред стълбите спрях.  Вдигнах поглед с ужас.  Единственият път, в който летях беше преди две седмици и беше трагично. Извадих хапчетата за сън от чантичката си и изпих три. Поне знам че съм наполовина дрогирана и няма да усетя как ме режат на парчета и ме хвърлят от самолета.

Хвана ръката ми в своята и ме поведе нагоре по стълбите. Дизайна беше в  черно и бяло.  Всичко изглеждаше скъпо и честно казано съм впечатлена .  Никога не съм виждала вътрешността на частен самолет. Матео взе още ме държеше за ръката. Той седна на седалката до прозореца и ме дръпна до него.  След около минути излетяхме. Започнах да се паникьосвам и ръцете ми започнаха да треперят.  Матиа отново взе едната ми ръка и се загледа дълбоко в очите ми. Затворих очи, облегнала глава на рамото му.  Мускулите му се напрегнаха за секунда, преди да започне да се отпуска. Усетих как  погали ръката ми с палец.

Той всъщност може да бъде мил и разбиращ.  Усмихнах се на себе си.  И скоро бяхме във въздуха.  Никой от нас не се отдалечи.  Останахме в същото положение и аз заспах няколко минути по -късно.

...

Очите ми се отвориха и видях самолета и всичко в него да се тресе. Получих пристъп на паника. Той сложи ръце на бузите ми и ме накара да се изправя срещу него.  Все още треперех и дишах тежко, когато той започна да говори спокойно.

-Нищо няма да ти се случи, обещавам. След няколко минути всичко отново ще бъде нормално. Тук съм. Няма да позволя нищо да ти се случи. -  Може би лъжеше, но това, което каза, ме успокои поне малко.  Неговите океанско сини очи ме привлякоха и бях изгубена да го гледам.  Дишането ми бавно започна отново да става равномерно, докато ръцете ми все още трепереха.  И той беше прав. Няколко минути по -късно всичко отново беше нормално. 

-Благодаря.

-Не мога да те оставя да умреш от паническа атака. Трябва да те пазя от дядо ти и новото ти гадже. - Заяви той студено и продължи да пише на лаптопа си. Няколко часа по -късно кацнахме. С Матео излязохме от самолета и тръгнахме към черно  Ламборгини . Отивайки до вратата, се вмъкнах и обърнах глава към него. 

-Къде отиваме?

-При баба ми и дядо ми. - След това натисна газта и потегли бързо.  Стиснах дръжката на вратата и въздъхнах. Карахме вече час и все още не знаех къде точно отиваме.

-Чакай при кои баба ѝ дядо?

-Еми имам само едни. Другите са три метра под земята. Ние сме на мястото което татко каза, тук е вилата на баба и дядо.

Те не знаят коя си. За това ... трябва да се правиш на моя приятелка. 

-Те напълно ще повярват в това. -   Казах съркастично. Лицето му остана сериозно. 

-Не се шегувах. 

-Можем да опитаме. Но не мисля, че някой би ни повярвал. - Това беше последното, което си казахме преди да пристигнем в имението.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене!