To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава десета - втора част

След дългия работен ден най - накрая успях да кача и втората част. Приятно четене!

Арабела

Събудих се от слънцето, което грееше в лицето ми през прозорец.  Оглеждайки се, разбрах, че съм в стаята Mатиа.  Как попаднах тук?  Тогава погледът ми се насочи към него.
Помня че онзи ме преби след като буиствах. Взех пистолета му и го застрелях. Явно съм припаднала след това.

-Как попаднах тук? - Попитах го. Матиа веднага обърна глава към мен и стана.  Той се загледа в очите ми няколко минути и не отговори на въпроса ми. 

-Как?! - Изкрещях.

-Беше изпуснала телефона и реших да се върна на мястото. Видях че и двамата лежите на земята. Видях че той е мъртъв а ти си в безсъзнание. Моите хора взеха колата му а него го заровихме. Като те взех... Те върнах тук и доведох лекар . Ребрата ти са силно наранени и три от тях са счупени.

-Какво ти каза? Защо ме нарече лъжкиня? Какво ти каза, Матиа?! Защо ме предаде??

-Кажа ми че  бащати лъже. Вие с годеника ти сте щастливи. Излъгала си че заминаваш на почивка и си избягала с парите му. Родителите ти те прикриват и търсиш следващата си жертва. Била си златотърсачка.

-И ти повярва на тази глупост? - той ме погледна в очите. - Глупак!
Семейството ми ме мрази. Майка ми и баща ми искаха да ме спасят от този Ад. Дядо ми не иска да нося фамилията му. Аз съм провал за нашето семейство. Той е горт с всички момчета, но не и с беззащитно момиченце. Момиче което иска да учи и да бъде борбена жена а не робиня. Сега разбра ли? Казах ти! Сега мислиш ли ме за лъжкиня? Кажи ми?!

Матиа се взираше в очите ми през цялото време. В очите му се виждаше загриженост и съжаление. Веднага щом  казах  всичко ме придърпа към здрава прегръдка и аз го прегърнах. Сълзите се стичаха по бузите ми, но аз мълчах. Не исках да знае, че плача.

-Много съжалявам.  Това, което се случи, беше по моя вина.  Никога повече няма да се съмнявам в теб.  - Прошепна той в ухото ми и ме придърпа по -близо до гърдите си. Останахме в това положение за няколко минути. След това Матиа се дръпна и погледът му отново се впи в очите ми..

-Съжалявам за всичко за държанието си и за това което направих. Държах се като пълен глупак. Съжлевам! Много съжалявам.

-Живота ми се превръща в екшан филм или сериал . - за смях се.

-И двете. - потвърди той с усмивка.

-Все някога ще ме убият.

-Няма. Ти си невероятен човек. Инатлива и много борбена. Колкото ѝ лошо да се държа с теб, ти не се предаваш.

...

Цялата треперех, пот избиваше от всякъде.
Седнах на леглото , огледах се и се опитах да видя кой ме събуди.  Но не можах да видя нищо. Сълзите правеха зрението ми замъглено.  Цялото ми тяло силно се тресеше и дишането ми ставаше все по учестено.  Две големи ръце ме придърпаха и обвиха здраво кръста ми.  Продължих да ридая, но прегърнах този човек. 

-Тук съм. Всичко е наред. Няма да позволя на никого да те нарани. - Това беше гласът на Матиа. Тези три изречения веднага ме успокоиха и той погали косата ми нежно.  След няколко минути вече не треперех и не плачех, а Матиа се дръпна.  Той все още седеше близо до мен и се взираше в очите ми.  Може би все още сънувам, но той изглежда загрижен. 

-Какво стана? - Попита той с тих глас. 

-Кошмар. - Казах му, гледайки надолу към ръцете ми. 

-Беше нещо повече от това. Кажи ми. - каза той и сложи една ръка върху моята.  Вдигнах поглед към него.

-Сънувах как дядо ми е научил къде съм и убива и двама нѝ.

-Спокойно, това е просто сън. Това няма да се случи. - Тогава Матиа стана и отиде до вратата.  Не можех да не се почувствам малко тъжна  и не знам защо. 

-Искаш ли прегръдка - попита леко засрамен.

-Моля те! - Отговорих му с лека усмивка на лицето. Отново се върнах в леглото. Потъвайки в сън, почувствах как Матиа ме обви с ръце и ме придърпа към себе си.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!