To fall for the mobster (+18) | ✔️

Глава седемнадесета

Арабела

След като си върнах съзнанието, отворих очи от страх.  Огледах се панически и разбрах, че се намирам в студена тъмна тухлена стая, която приличаше на килия.  Китката ми беше в белезници, които болезнено се впиха в кожата ми.  Нищо освен тънък матрак, на който лежах, тоалетна и мивка, нямаше в килията.  Главата ми все ме болеше. Докато пръстите ми стигаха до раната, усетих как кръвта все още капе на земята и замаяността.

Оглеждайки се отново, намерих бутилка с вода и погълнах цялата течност.  Изведнъж вратата се отвори.  В студената стая влезе мъж с агресивни стъпки.  Не беше нищо друго освен Емилио.  В момента, в който влезе, знаех какво иска. 

-Здравейте, г - це Грациани. Или по-скоро г-жо Дела Торе. Приятно ми е да се видим отново.- каза той, докато клекна пред мен. 
-Много си умна, направи се на мъртва. Натискаш се с Торес. Отвори си краката за този нещастник.

-Не съм ти никаква г-жа Дела незнам кой! Заври си тъпата фамилия в задника. -   Следващото нещо, което почувствах, беше юмрукът му, който се сбъска с бузата ми и почти изкълчи челюстта ми.  Главата ми отлетя настрани и бузата ми започна да гори за секунда, след като ме удари с юмрук.  После той хвана грубо брадичката ми, за да насочи погледа ми обратно към него. 

-Не ми се прави на смела, момиченце! Това не е Матиа за да го разиграваш. След сватбата ни ще те изчукам така че да забравиш за него. Предупреждавам те! - Прошепна той в ухото ми.  Изказването му ме накара да потръпна и ми се прииска да повърна.  Как може някой да е толкова отвратителен? 

-Убии ме! Няма да ти е нужно момиче като мен.

-Няма да те убия. Ще те измъчвам. Знаеш ли колко проблеми си имахме докато те търсехме. След като ми казаха че моят приятел е бил заровен се сетих че твоето самоубийство е изценировка.

-Никой няма да ни намери. Ще се върнем в Милано. Дядо ти ще бъде щастлив. Най-накрая да заслужава място във вашето семейство. Ще бъда твои съпруг.

-Матиа ще ме открие.

-Мислиш ли, че ще пристигне навреме? Мислиш ли че на него му пука за теб?  - замълчах. -  Моля те, ти си просто обикновена кучка. Матиа няма сърце, той не може да обича една жена. - С това изявление той напусна стаята. Лежах на матрака, втренчен в тавана, докато ме поглъщаха тъмни мисли.