Какво е да се влюбиш

Глава 17 - Жаклин

Огледах се за последен път в огледалото преди да сляза долу. Роклята ми пасна идеално. Единственото което ме притесняваше бе дължината. За да не я настъпвам трябва да я повдигам с ръка. Хванах роклята в юмрука си и тръгнах надолу по стълбите. В момента в който ме видяха ококориха очи и усмивка се появи на лицата им. Бяха приятно изненадани. Наще за първи път ме виждаха в рокля. Не очаквах всичко да бъде толкова официално. Всички са строго официално облечени.

- Защо сте облечени все едно ще ходим на сватба. - Алекс развърза вратовръзката си и дойде до мен.

- Скоро любов и това ще стане. С малки крачки, нека се научим първо да ходим след това да тичаме. - застана зад мен и сложи вратовръзката на очите ми. Долепи устни до ухото ми. - Знам че знаеш за малката ми изненада, но ще продължам по план. Точно както съм го планирал с малки изключения.

Усещах го прекалено близо до себе си и онова чувство под корема ми се появи и отново започвах да получавам сърцепръс. Загубих зрението си и съм изцяло в неговите ръце.

- Хвани се за мен. Довери ми се. - хванах се за него и бавно стигнахме до колата. Вдигнаме и ме сложи на седалката.

- Къде са наще. - попитах.

- Карат след нас. Отпусни се и кротувай. - Бях толкова нервна и развълнувана че просто не можеш да седя на едно място.

След близо двайсет минутно пътуване най сетне отново си играехме на сляпа баба. Държах се здраво за ръката на Алекс и се молех да не са удара в някой стълб.

- Може ли да я сваля вече. - Не издържам повече.

- Да. - развързах възела опитвайки се да не разваля косата си и миг след това се чу вик.

- Изненада. - отворих очи и не мога да повярвам на това което виждам. Всичките ми съученици бяха тук, всички от отбора и най близките ни роднини. Не знам как би трябвало да реагирам и просто си стоях като пън на едно място. Наще бяха пристигнали преди нас и бяха в тълпата с хора. Погледнах към мама и ми показа просто да се усмихна. Съвзех се и започнах да прегръщам гостите си един по един. Обърнах внимание на всеки по отделно. Думата благодаря бе или в начало или в края на всяко мое изречение. Едва когато видях всички можех да си отдъхна и седнах на мястото си на масата. Със сядането си на стола вниманието ми бе взето от цялата украса в ресторанта. На всякъде имаше сини и бели балони. На прозорците бяха закачени голям надпис честит рожден ден. Близо до дансинга имаше арка от балони с надпис Жаклин 18. Всичко е изпил до последния детайл. Нищо не липсваше и всичко бе на мястото си.