Какво е да се влюбиш

Глава 48 - Жаклин

Усмихваш се, но вътрешно се раздираш от рев. Говориш, но това което искаше е да си мълчиш и да бъдеш сам с мислите си в главата. Преструваш се и даваш всичко възможно да изглеждаш щастлив, но просто не се получава. Губиш битката с емоциите и всичко е наред. Някой хора са като тъмните облаци в небето. Когато те изчезнат денят и всичко около него става по красиво. Прост ми трябва време да се отърся от всичко случило се и най важното да забравя за Адриан. Бих си ударила главата някъде стига да забравя последните няколко месеца. Или просто да си дам малко време. Да това ше е реших го. Не като да имам повече варианти. Пътувахме и на моменти поглеждах назад да проверя тате. Спеше. Как искам и аз малко да поспя. Съвсем малко. Без да се будя от поредния кошмар. Но сега се чувствам вкъщи сред хора който ме обичат. Няма паразити. Подпрях глава на врата на колата й затворих очи.

...

Силни ръце се увиват и ме хващат силно. Усещам чужд допир. Ръцете който ме докосват са студени. Кожата ми настръхва под допира на грапавите му пръсти. Страха нахлува в тялото ми. Очите ми се подмокрят и скоро лицето ми е мокро от тях. Студа достига цялото ми цяло, а той се е надвесъл над мен. Готов да нанесе поредното си поражение върху крехката ми душа.

- Не ме докосвай. Остави ме. - думите ми се изкубнаха от устата и вече съня не беше излязъл в реалността само че аз все още не бях в будно състояние. Тъмнина ме държеше здраво и отказваше да ме пусне. - Моля те. - последва молба, която нямах глас да изрека. Беше ме хванал за гърлото докато блъскаше безмилостно в мен.

- Любов. Любов. Хайде мила моя събуди се.

Събудих се. И някак се изолирах. Случката от съня още ми въздействаше. А съдейки по погледа му и стиснати юмруци. Бях се изпуснала. Голямата ми уста е проговорила.

- Жаклин ще те попитам само веднъж. Искам истината. - тонът му беше неочаквано мек. Пропит с болка. - Той насили ли те.

- Да.

Гледам го в очите му. Зачервиха се. Сълзите идваха но не излизаха на повърхността. Давим се в очите си. Не знам какво ще намеря в тях. Упрек или утеха. Не знам дали ще полетим и ще намерим път един към друг. Ние сме ужасени. Напрежението се изкачва във въздуха. Повече от страх ме е. Не знам какво ще последва и на къде ще избие това въздържание от негова страна. Ужасена съм. Не знам какво става с мен. Губя се.