Какво е да се влюбиш

Глава 47 - Александър

- Не ме пускай. Моля те не ме пускай.

Стиснах я здраво с ръцете си. И за миг не си позволих да разхлабя захвата си или да я пусна. Докато разбира се не усетих че тя има нужда от пространство. Усетих оная жажда за допира й. За устните. Не е сега момента. Сега имам да върша много сериозна работа.

- Любов. - погалих копринените й коси. - На предната седалка има дрехи за теб. Преоблече се. Преди това сложи и това. - Подадох й бронежилетка.

Гледаше ме и нереагираше. Не мърдаше. За бога нямаме време.

- Жаклин. Веднага. - разтърси глава и затвори очи. Дойде на себе си.
- Защо.

- Не питай просто го направи.

Отдалечих се от нея оставяйки я на спокойствие да се оправи. Отидох до Симбата. Трябва да свършим някой неща така че да изглежда достоверно.

- Хайде удари ме първи. - каза подканяйки ме.

- На три лъвчо. Приготви се. - изброих до три след което нанесох първия удар.

- Толкова ли можеш. Давай трябва да си личи че е било бой, а не сме танцували танго.

Нанесох един удар после втори и така докато не се появи кръв от някъде.

- Алекс, спри. - изкрещя Жаки. - Какво по дяволите правиш. Той ни помага.

- Спокойно скъпа това е част от постановката. Малко сценичен грим. - Обясних й докато си почиствах кокалчетата от кръвта.

- Вие сте луди.

- Още не сме свършили. - каза Симеон.- Стреляй.

- Алекс да не си посмял. - очите й бяха плувнали в сълзи. - Не е нужно.

- Нужно е. Адриан няма да повярва на няколко драскотини. - трябва да е достоверно. Колкото се може.

- Почни с колата. - дойде от моята страна. - Давай. Отсрани по врата няколко и счупи прозореца.

Изпразних пълнителя и презаредиш.

- В рамото и гледай куршума да излезе. - Застана на разстояние. Не много далеч. Аз се прицелих и за секунди всичко беше свършило. - Добре съм.

- Здрав си лъвчо, здрав си. Не знам как ще ти се отблагодаря, но звънни ако има нещо и много поздрави на Муфаса. - стиснахме си ръцете.

- Ще предам. Дано си наясно какъв товар носиш.

- Знам ще я опазя с цената на всичко.