Глава 35 - Жаклин

903 38 3
                                    

Събирам багаж в деня на бала ми подреждам куфар и се моля плана на Алекс да поработи. Къщата никога досега не е била толкова разхвърляна. Дори след купоните който правя почти всяка събота не е имал такъв хаос. Чаши, чиний, кутий с пица са на всякъде из къщата. Всички бяхме заети с това да организираме малкото си бягство че никой не се занимаваше с покъщнината и за три дни къща заприлича на студентска квартира.

- Маме след десет минути трябва да бъдеш на фризьор. - каза мама влизайки в детската на Ани.

- Знам мамо, но не мога да намеря мечето на Ани, а няма да иска да тръгне без него.

Въпросното мече ми беше подарък от вуйчо. Когато се роди Ани с тате бяхме в болницата и щом ни пуснаха при мама и видях малката си сестричка за първи път реших че вече съм твърде голяма за него и когато се прибраха вкъщи го оставих в кошчето й от тогава не се разделя с него. През годините когато растеше много играчки се смениха, но мечето остана и до днес, но сега не го намирам. Да си призная то е ценни и за мен както и всички поздравителни картички за рождения ми ден който съм получавала. Пазя си ги в една кутия и просто сърце не ми дава да ги изхвърля.

- Тръгвай аз ще го потърся.

Оставих всичко и тръгнах да се обувам когато Ани и тате се прибраха. Първоначално не им обърнах внимание, но когато чух плача на Ани веднага вдигнах глава и оставих връзките на обувките си развързани.

- Какво има како защо малкото ми слънце плаче. - доближих се до нея и избърсах сълзите й, а малките й очички се втренчиха в мойте.

- Како извинявай. - едвам разбрах какво казва от плача и хлиповете й.

- Ей слънчо какво има. - обхвана с малките си ръчички врата ми и се сгуших в мен. Дадох и малко време да се успокои. - Кой те разстрои.

- Артем. - погледнах към тате и той вдигна ръце в знак че не знае нищо по въпроса. - Той ми взе мечо. Знам че не трябва да го взимам с мен в детската но ми беше самотно.

Милата ми. Всички бяхме толкова вглъбени в бягството ни че изцяло вършехме нещата на автопилот и по задължение.

- Ще ти върна мечето обещавам. - целунах я по челото. - Искаш ли да дойдеш с мен на фризьор. Да се направим красиви за бала.

- Да - изкрещя малката.

- Хайде тогава да тръгваме че вече закъсняваме.

Какво е да се влюбиш Where stories live. Discover now