Какво е да се влюбиш

Глава 39 - Жаклин

В продължение на четири часа караме по някакъв черен път и за тези четири часа се наложи да спрем шест или може би осем пъти за да може да си издрайфам червата. Пътят беше стръмен, пълен с завой и на всичкото отгоре Адонис караше толкова бързо че няма как да се задържа на едно място. Мятах се из задната седалка като чувал с картофи, само дето главата не си ударих в тавана. Нямаше местенце по тялото ми където да не съм го чукнала в някое ъгълче на колата. Корема ми се беше свил на топка. Аз самата се бях свила в единия ъгъл на колата и се опитвах да се задържа на едно място.

- Ти май нарочно го правиш. - погледите ни се засякоха в огледалото за задно виждане.

Очите им са напълно еднакви. Тъмни. Без капка съчувствие. Не знам какво точно очаквам от семейство безгръбначни мафиоти. Може би поне човешко отношение. Та нали преди всичко сме хора, мамка му. Само ти мислиш така, Жаклин- напомни ми вътрешния ми глас. За тях аз съм просто поредното момиче в ръцете им.

- Адо, карай по вниманието. - Адриян предупреди брат си. - Ти можеш да се облегнеш на мен и да се опиташ да поспиш още малко.

Знаех че говори не мен, но му обърнах гръб поглеждайки към прозореца. Стоях на страна от него и гледах да избягвам умело погледа и допира му. Пътуването наистина се очертаваше дълго, а аз не бях в настроение да разговарям с никой от тях.

- Гладна ли си. - не отговорих. - Искаш ли вода. - получи нищо повече от мълчание. - Демиан подай ми едно шише вода и шоколада от барчето.

Остави ми минералната вода в скута заедно с шоколада.

- Бледа си като сирене. Хапни малко. Моля те. - за първи път долавям капка загриженост в гласа му.

Взех шишето в ръце и се опитах да го отворя, но нямам сила. Стиснах по здраво но не успях да го отворя.

- Дай на мен. - взе го от ръцете ми и го отвори. Гледаше мен след което шишето, а аз побързах и изтръгнах шишето от ръцете му преди да е направил някаква глупост. - Няма да те намокря и без това вече си подгизнала от дъжда. - долепи се до мен, преметна кичурите коса разкривайки ухото ми и прошемна. - Ще те мокря единствено и само от удоволствието което ще ти доставя веднага щом останем насаме.

Задуших се. Тялото ми се парализира. Чувах как сърцето ми пропускаше бясно в гърдите ми. Ушите ми бучаха. Не мога да говоря какво се случва по дяволите.