Какво е да се влюбиш

Глава 28 - Жаклин

Умът ми крещеше натисни тъпата дръжка, задвижи краката си и дим да те няма. Но егото ми искаше да отвори голямата си уста и да го постави на място. Да знае че не може се държи с мен като с останалите му пикли. Краката ми се задействаха и вече бях с лице към него.

- Не съм забравила оговорката ни. - припомних му.

- Хубаво е да го чуя и не е нужно да ти ги припомням. - нахалник.

- Но това не ти дава право да се държиш с мен все едно си купуваш нова играчка. Аз не съм кола или послушно кученце което ще върви на всякъде с теб. - тонът ми бе равен, но вътрешно ми идваше да крещя. Натъртвах след всяка дума и наблюдавах как изражението не лицето му се промени няколко пъти. Как от сериозеното изражение на лицето му се опитваше една усмивка да пробие сериозната броня. Направи точно две крачки и дистанцията между нас изчезна. Усещах хубавият му мъжки парфюм, усещах дишането му и биенето на сърцето му. За момент забравих колко ми е противен и се вслушах в тишината и обърнах внимание на това колко е привлекателен. Искам да потъна в земята как може да си го мисля. Та това е изневяра. Най гадната изневяра. Не физическата да пресмиш с някой друг, а психическата. Това да си във връзка с някого, а всъщност да си мислих и копнеш за някой друг, но това е когато не знаеш с кого искаш да бъдеш, а аз знам. Неочаквано усетих допира му. Ръката му се намираше на лицето ми и палецът му съвсем леко докосно устните ми.

- Тези устни ми принадлежат. Моя си. - хвана долната ми челюст и заби устните си в мойте. Беше грубо и толкова неочаквано, че се сцепених. Не отвърнах. Не се и отдръпнах. Не направих нищо. След секунда просто той се отдръпна и премести устните си на ухото ми.

- На теб ти е ясно. На мен също - продължи той, - затова, ако искаш да лъжеш себе си продължавай да си повтаряш колко съм противен. - мисли ли можеш да четеш. - Но и двамата знаем, че вече си моя. С ум... - Посегна и леко погали слепоочието ми.
По гърба ми пробяга тръпка.
-С тяло... - Ръката му продължи към гърдите ми, неочаквано улови дясната ми гърда в шепа си.- хванах ръката му опитвайки да я махна от себе си.
- С душа... - Продължи към стомаха ми, под тениската ми, пръстите му обхождаха всеки сантиметър от тялото ми.
По дяволите.
-
- Със сърце... - Ръката му се плъзна обратно към лявата ми гърда, където спря за секунда, изсмя се саркастично, защото сърцето ми прескачаше и скоро ще ше да се пръсне - Добре, сърцето можеш да си го задържиш. Все пак те искам жива.