Какво е да се влюбиш

Глава 31 - Александър

Излизането от офиса с цялата тази кърв по мен не беше много добра идея. Трябваше да се измия или да сваля бялато риза която вече бе стана червена. Хората ме гледаха или със съжаление или с страх. Създаде се голям смут, който трябваше да бъде избегнат. Дано утре не се видя в някоя жълта медия. Изнизах се по най бързия начин и тръгнах към Жаклин.

...

Качвам се по стълбите и взимам две стъпала на веднъж. Сега ще си го получи. Премълчала е. Не ми каза цялата истина и това ме побърква. Иска ми се да вярвам че думите на копелето са лъжа и не я е докоснал, но погледът му не ми се избива от главата. Познавам когато някой ме лъже. Има нещо. Нещо за което малката ми любов ще бъде наказана. Ръцете ме сърбят и сега ще ги изчеша. Ше нашаря малкото й дупе. Пъхам ключа в ключалката. Отключвам и влизам вътре. Заварвам Теди в кухнята да пие кафе.

- Да пиеш кафе ли те изпратих. - остави като попаран чашата. - Къде е тя.

- В спалнята.

- Свободен си. - каза и го изпратих.

Заключих входната врата и сега следкато сме сами ще пълня злодейския си план. Влязох вътре и я заварих седнала на леглото да се рови в телефона. Чу се скърцането от пантите на врата и погледите ни се засякоха. Скочи от леглото и хвърли телефона в завивките.

- Алекс каква е тази кръв. Добре ли си. - стоях още на врата и се чудех как да подходя грубо и спонтанно или нежно и деликатно.

- Тази кръв любов е наполовина моя наполовина на Драго. - започнах да откопчавам мръсната риза. - Добре съм. Нищо ми няма, но едно пребито гълъбче ми каза за една целувка и нещо повече от просто целувка.

Свалих панталона и го пуснах на пода при ризата. Направих крачка напред, а тя една назад.

- Няма къде да ми избягаш любов. Няма. Не се опитвай защото така само се опитваш да избегнеш неизбежното. - хванах я за талията и я стабилизирах на едно място. - Говори. Разкажи ми какво точно се случи в кабинета и няма да те наказвам. - направих пауза. - Поне не много.

Чувах. Туп. Туп. Туп. Пулсът й се ускори. Дишането също. Трепери в ръцете ми, но това не ми влияе, защото до тук беше милостивия Алексчо. Сега тук е Александър. Александър, който в момента е разярен лъв, защото някой му е пипал лъвицата.

- Алекс... - нахвърлих се на устните й.

Целувах я с страст и сдържана агресия. Хапех леко устните й. Оставах влажни следи по врата й и оставих едно лилави петно. Нека когато някой го вида да разбере че има мъж до нея. Пуснах и ръцете си по тялото й. Обхванах дупето й в ръцете ми и стиснах.

- Алекс... - насладих се на името си.

- Тук ли те докосваше. - ръката ми се премести върху едната й гърда. - Или тук.

- Алекс спри. - опита се да се отскубне но е спрях опитвайки се да не й причинявам болка. - Моля те. Моля те недей.

Хванах края на тениската й и го надигнах за да се видят бикините й. Докоснах ластика на черните й гащички.

- Кажи ми че не е стигнал до тази зона. Кажи ми че не си му позволила да докосне нещо което е само за мен. - повиших на дума мен.

- Не.

- Какво не. Говори по дяволите. - Не искам да го прегръщам в караница ама ми омръзна да й вадя думите с чингел.

- Какво искаш да ти разкажа. Как ме опипа щателно. Как ме хвана за челюстта и ме целуна на сила ли. Това ли искаш. Ето. Вече знаеш всичко. - гледах я как грещи всяка една дума и очите й се напълниха с сълзи.

- Да трябваше да ми го кажеш. Да го чуя от теб не от него. Аз бях този кой го преглътна и прости всичко.

Не исках да й пречинявам болка. Не ми бе това целта, но май точно това се случи. Исках да я напляскам и изчукам. Така както никога до сега. Исках да я накажа не да я унижавам и да сипвам сол в раната.

- Съжалявам. - казах и я пуснах. - Съжалявам че не бях там за да му изтръгна езика.

Тишина. Не каза нищо. Просто си събра дрехите и съблече тениска ми. Облече се и напусна стая след което и апартамента. Не я последвах. Не я спрях. Прекалих ли. Тръшнах се на леглото и се загледах в тавана. Можех по поделикатен начин да постъпя. Трябваше да сдържа импулса си, но до кога ще се сдържам. Докато онзи сопол не напусне живота ни завинаги. Или може би трябва да я пусна завинаги. Но мамка му само при мисълта се заформя болка в гърдите ми. Болка от любов. Хубаво е да обичаш някой в живота си до толкова че да боли. Обичам я толкова много че ако пожелае ще я пусна. Обичам я толкова много че ако ме остави да се боря за нея ще унищожа всеки опрял се на пътя ми.

"ОБИЧАМ ТЕ"

Реших да й припомня това, че правя всичко това от любов. Дано смекчи малко обстоятелствата и вината ми. Мисля че ще ми бъде сърдита. Аз трябва да бъда този който трябва да бъде сърдит как само цялата вина да се обърна върху мен.

Здравейте!
Какво мислите че ще направи Алекс ще се бори ли да задържи Жакли или да я пусне да продължи напред с Адриан?
Хубав ден от мен.