Глава 8 - Жаклин

1.3K 44 2
                                    

Една малка ръчичка ме погали по лицето и събуди.

- Ани, слънчо ела. - вдигнах завивката и я взех в прегръдката си.

Когато беше бебе спеше при мен за може да не буди нашите и малко да си починат. Постепенно я отделихме в отделна стая, но ми липсваше и я взимах от време на време да спи при мен. Сега ме буди рано сутрин.

- Како. - каза и се вкопчи в мен. - Мама каза да ставаме.

- След малко сега искам да те гушкам. - целунах я по челото.

- Како ти има гаже. - Е това ме расъни на бързо.
- Какво има кака ти. - станах е седнало положени и я взех в скута си.

- Гаже - много добре чух ама исках да повтори. Може да е на четири ама все още говореше на бебешки.

- Кой ти го каза.- попитах, а тя се облегна на коремчето ми.

- Мама и тате. Много късно са чули как се прибираш и казаха че сигурни си имаш гаже. - мамка му значи са ме чули.

- Какво друго чу. - имам си малък доносник.

- А аз какво получим. - та разбере че си ми умничка.

- Ден в парка само двете и шоколадов сладолед. - надигна се и очичките и светнаха.

- Като преди. - всяка събота я водех в парка и взимах сладолед за двете, но напоследък съм заета и съм я оставила на заден план.

- Като преди.- изправих си кутрето, а тя подаде своето малко пръстче. - Обещах ти сега говори.

- Ще има някаква изненада за рождения ти ден. - не тая няма да я бъде.

Не празнувах рождения си ден от мига в който се събудих в болница и разбрах за загубата на вуйчо. Вуйчо беше този който правеше този ден специален. Сега е просто поредния ден в годината който искам просто да изчезне. Деня в който се напивам да несвяст опитвайки с алкохола да запълня ямата от болка.

- Момичета закуската е готова слизайте. - взех Ани на ръце и слязохме на закуска.

Закусихме и се качих да се оправя за училище. Измих си зъбите, извадих черни дънки, черна тениска настроението ми е черно като душата ми в момента.

- Не. Никам това. - чух писъка на сестра ми. - Искам това.

Влязох в детската и стая и какво да видя. Цялата в черни дрехи. Не. Не може да бъде.
- Няма да отидеш така на детска. - казах и извадих жълта тениска и розови панталонки.

Какво е да се влюбиш Where stories live. Discover now