Какво е да се влюбиш

Глава 3 - Александър

Страха в очите и се виждаше от километри. Избягва умело погледа ми но не може да избяга от допира ми. Ръка ми бе на бедрото й през цялото време, първоначално се скова, ни се отпусна. Невинните и очи не ми се избиват от главата и този объркан поглед щом реша да се приближа до нея.

- Спри колата. Отбий. - каза и отвори прозореца.

- Няма къде да отбия изчакай малко почти стигнахме. - по средата на нищото няма как да спра просто ей така.

- Не мога. Гади ми се. Алкохола иска да излезе. Спри шибаната кола по дяволите. - почти проплака.

Отбих в страни и спрях веднага. А тя изхвърча на мига. Оставих колата да работи и отидох до нея. Прибрах косата и в юмрука ми и клекнах до нея.

- Остави ме. Не искам да ме гледаш в това състояние. - каза между напъните на корема й.

- Шшш. Спокойно всички сме повръщали след тежък купон.
Изправи се и леко залитна.

- Хванахте. Ела. - Придърпа я към себе си.

- Аз, аз. Лошо ми е. Мисля че ще припадна. - затвори очи и се отпусна напълно върху мен.

Вдигнах я и оставих отново на предната седалка. Върнах се на шофьорското място и се вгледах в красивото и личице бе без капка грим. Русите и коси се бяха разпиляли навсякъде. Протегнах ръка и открих лицето и напълно. Започвам да се влюбвам. Напълно различна е от всички останали момичета. Откроява се от всички нейни съотборнички по един много сладък начин. Лесно се пали и променя настроенията си много бързо. Макар да сме били заедно за кратко имам чуство че сме заедно от цяло вечност. Разкъсвам се между това да я направя своя или да я оставя намира.

...

Носих я по стълбите когато се събуди и измрънка нещо което не разбрах и отново заспа. Сложих я на леглото и махнах обувките и дънките и.Съблякох се легнах до нея и дръпнах завивката. Грешно е знам. Малка е и твърде невинна, твърде чиста и съм сигурен че не е докосвана и по дяволите това ме караше още повече да я желая. Не мога да спра да я гледам. В бара очите ми изтекоха по нея, а сега е в ръцете ми и по дяволите за първи път ще спя с жена в леглото си без да сме правили нищо.

...

Събудих се от звука на телефона й. Но тя все още спеше в прегръдката ми не съм осетил в съня си кога съм я награбил така.

- Любов телефона ти звънни. - прошепнах в ухото й.

- Мххм остави ме да спя. - размърда се в ръце ми.

- Баща ти те търси.

- Ще му звънна после. Оставиме.

- Време е да ставаме ще проспиш целия ден.- а аз има планове за нас.

- Искам кафе. - каза и ме погледна.

- Били бил така добър да ми направиш кафе с много мляко. - помоли ме.

- Да ще ти направя ти се оправи. Банята е по коридора в дясно. - наведох се целунах я по челото и се запътих към кухнята.

...

Освен кафето направих и закуска. Пържени филийки.

- Мирише вкусно. - каза влизайки в кухнята.

- Помислих си че може да си гладана и направих закуска. Сядай и започвай да се храниш. - казах и посочих мястото до себе си.

- Не изпускаш възможност да нареждаш, нали. - о, малката ми свъквай с това. - не искам да седя до теб. - седна на най отделеното място от мен.

Станах от мястото си и седнах до нея и дръпнах чинията с филийки към нас.

- Със сладко или без. - попитах

- Със.

Взех сладкото от ягоди, намазана филийката и я поднесох към малките и розови устни.

- Ще се храня сама. - протегна ръка да вземе филийката от ръката ми но аз и попречих.

- Аз ще те нахрана.

- Не съм бебе.- избута стола и стана. - Няма да ям. Искам да се прибера.

- Няма да напуснеш дома ми докато не те нахраня.

- Офф хайде да приключва това унижение. - унижение така ли го приема. Просто се грижа за това което е мое. - Какво чакаш хайде нахрани ме.

- Нетърпелива си любов. - чогледна ме учудено.

- Как ме нарече.

- Любов.

- Не съм ти Любов. Имам си име. Невъзможен си. - и представа си нямаш колко.

- Така храня сестра ми. Ама тя е на четири и е нормално. - каза и отхапа от филийката. - Не съм бебе.

- Ти си моето бебе. Сега бъди послушно момиче и си изяш закуската. - погледна ме с онзи полу уплашено-учуден поглед, а аз от своя стана продължих с мисията си да нахраня момичето си.

- Добре ще се пръсна стига вече. Ще ме закараш ли до вкъщи или да си викна такси.

- Що за въпрос ще те закарам.