Какво е да се влюбиш

Глава 53 - Жаклин

Времето летеше. Месеците се изплъзнаха един по един и термина ми наближаваше. Бях си избрала дата на която да се родят момичета. Много скоро ще бъда майка. Млада майка на две слънца. Алекс много се надяваше поне едното да бъде момче, но уви ще бъде заобиколен от жени в къщата. Сега ще купува памперси, а в бъдеще превръзки и тампони. Избухнах в смях и изпуснах изпраните бодита на земята. Бях изпрала всички купени дрешки за да бъдат готови, но тези ще трябва да се изперат отново щото паднаха на мръсния под. Наведох се да ги взема, но с тоя корем малко трудно. Приличам на едно малко буренце, което вместо да ходи се търкаля. Бях на зърнена диета всичко което очите ми зърнеха и беше храна трябваше да го изям. Бях ненаситна и към Алекс. Когато нещата се успокоиха и се върнахме в България апетита ми към него се върна. И то как се върна само. Като торнадо. Когато бях жадна за него изричах името му по един по специален начин и той веднага разбираше какво искам. И ми го даваше. Само как ми го даваше. Само като си помисля и ми идва да му се хвърля за едно набързо, ама го шубе, защото вече съм влязла в деветия месец и го е стах да не ме нарани.

- Алекс. - гласа ми разцепи къщата.

- Къде си, любов.

- В детската.

Пода започна да вибрира. Идваше с твърда крачка придружена с звучи от хлапащите му краче по плочките.

- Вдигни ги, моля те и ги пусни да се изперат. - посочих към падналите дрешки.

- Та те са още топли от сушилнята. - погледнах го с поглед който гласеше ти да не спориш с мен. - Добре.

- Благодаря. - казах и издишах дълбоко.

Някой от двете палавници в корема ми ме ритна. Облегнах се на Алекс.

- Любов, Добре ли си.

- Да. - казах и взех ръката ми за да усети маратона който се случваше в корема ми.

- Това беше силно.

- Не думай.

- Любов всичко наред ли е.

Бях затворила очи и подпряла на шкафа. Получих контракция. След нея втора.

- Имам контракции. - съобщих му и в този момент дънките се подмокриха. Водите ми изтекоха. - Любов, започна се.

- Какво започна.

- Раждам, глупак такъв.

- Раждаш. - каза несигурно и забавено всякаш го възприемаше. - Раждаш. - изкрещя вече дошъл на себе си.