Какво е да се влюбиш

Глава 34 - Жаклин

Преди минути говорих с Алекс по телефона ще дойде при нас с Ани и после ще вечеряме всички вкъщи. Сега чакам малчуганите да излязат от магазина и ето ги и тях.

- Како вземи. - каза Ани и ми подава парите който преди малко и бях дала за да си плати сладоледа.

- Защо ми ги връщаш кой плати.

- Аз платих. - каза Ники и помогна на Ани да си отвори сладоледа.

- Ники не може така вземи. - подадох му банкнотата от пет лева.

- Аз съм по голям и трябва да бъда джентълмен затова черпя дамата си. - я виж ти има кандидати които се борят за сърцето на сестра ми. - Тате ми каза така да направя.

Един баща който възпитава осем годишния си син как да постъпва с дамите още от малък. Ми да така се прави. Ако един ден имам син точно на това ще наблегна да бъде внимателен и нежен с момичетата в живота си.

- Ани ти каза ли благодаря. - погледах я строго.

- Благодаря. - каза обръщайки се към Ники.

- Пак заповядай. - отговори Ники и я хвана за ръката когато тръгнахме да пресичаме.

Седя отново на пейката и ги наблюдавам как се люлеят заедно на люлката. Много са сладки. Две малки душички, все още невинни и недокоснати от тежкия живот. Моето детство също беше много хубаво. Наще ми отделяха много време. Не работеха така както сега, но разходите се удвоиха и за да може ние с Ани да имаме всичко те губеха време си с нас и прекарваха повече си време от деня в кантората.

- Здравей любов.

Алекс седна до мен и преметна едната си ръка през моето рамо, а аз поставих глава на неговото.

- Вчера много мислех за нас преди да заспя и знаеш ли много искам някой ден да седим в парка точно така и да наблюдаваме наще деца. - казах и погледнах към Ани.

- Наистина ли. - попита ме учудено.

- Да. Обичам те и искам да прекарам всеки възможен момент с теб. Никога не съм искала да тръгвам с Драго, но днес като взимах Ани се срещнах с Демиан Драго и сина му. Малкия е от градината на сестра ми. - взе ръка ми в своята и сплете пръстите ни.

- Трябваше да дойда с теб. Повече няма да те оставям сама. - целуна ръката ми.

- Проблема е там че ни обградиха от всякъде. Появяват се навсякъде и аз не мога да направя нищо.