Какво е да се влюбиш

Глава 29 - Александър

Взех я в ръцете си, а тя милата се сви на кълбо и се сгуши цяла в обятията ми. Преках ръцете си около нея и я притиснах силно до сърцето си. Опитваше се да нормализира дишането си, но хлиповете от плача все още й пречеха. Но въпреки всичко чувах ритъма на сърцето й което бие за мен. Сърцата ни бият едно за друго в един ритам и тази мисъл в момента дави гнева ми към копелето което й причинява тази болка.Галех я по гърба и се опитвах да я успокоя някак. Протегнах се към жапката и взех кърпички. Надигнах се леко от седалката й я накарах да вдигне глава. Цареше пълна тишина, но на нас не ни трябваха думи за някой неща разбирахме се с поглед. Извадих една кърпичка от пакета и избърсах сълзите й от лицето заедно с потеклата спирала. Очите й блуждаеха някъде. Не искаше да ме погледне или я беше срам. Вдигнах ръката ряско за да погаля брадичката й да махна паднала коса пред очите й, а тя се отдръпна от мен и затвори очи от страх. Какво се случва тя да не помисли че ше я ударя.

- Любов моя да не помисли, че щях да ти посегна. - поклати глава в отрицание.

Русите й коси се разпиляха от жеста преди секунда. Сведе глава и пое дълбоко въздух. Чаках отговор но вместо това видях как поставя длан на устата си с цел да заглуши изблика на плач. За първи път я виждам така смазана, съкрушена и пречупена. За всичко са виновни копелетата Драго, който са залепнали за нея и не я оставят да диша. Ще ги изтребя да крак. Ако нещо се случи с Жаклин живи ще ги удера. Потърсих близостта й и отново я прегърнах.

- Излей всичко любов ще ти олекне. После ми разкажи. Аз ще съм винаги тук готов да те утеша и изслушам. - в отговор постави глава на рамото ми.

Никого преди не съм попадал в така ситуация. В ситуация, която която от ме се иска търпение. Търпение да не запаля колата и да не отида да счупя от бой онзи сопол.

- Аз.... - гласът й бе преглъхнал и едва доловим. - Съжалям. Не трябваше да ме виждаш в това състояние. - избърса сълзите си и всичко притихна.

- Всички плачем любов ти какво си мислиш че аз не съм плакал ли.

- Мислех че ще си ми ядосан и няма да ме погледне повече. Не и с същи очи като преди.

Останах като треснат. През цялото време мислех че се страхува от мен, от това да не й посегна с сила. А тя се е страхувала да не ме изгуби. Но мога да се закълна че видях страх в очите й. Същия страх когато баща ми вдигаше ръка срещу майка ми и се приготвяше да нанесе поредния си удар.