Какво е да се влюбиш

Глава 20 - Александър

Няма по лошо нещо от това да си безсилен опитвайки да дадеш най доброто от себе си и в крайна сметка си направил нищо. Звъннах на всички възможни контакти в телефона си който могат да ми помогнат. Брат ми и момчета претърсиха целият град. Обърнаха всички складове, халета, вили извън града и имоти в радиус от сто километра и намериха едно голямо нищо. А аз какво правя седя в хола с родителите на Жаки и стискам телефона си в ръка чакайки някой от онези отребки да звънне. За по малко от двадесет и четири часа едвали са ги отвели далеч по скоро са някъде под носа ни и скоро ще се покажат. Наливам си четвърта часа кафе и паля поредната цигара. Опитвам се да изчистя главата си и да помисля. Дърпам от цигарата и никотина прогаря гърлото ми. Не съм пушил повече от пет години и бях забравил че не помага за нервите, а напротив прави ги по силно изразени защото в момента в който направиш последната дръпка е момента в който осъзнаваш че всичко си има край и той не винаги е щастлив. Качих се в стаята й и още с влизането ми вътре започнах да обръщам внимание на малките неща. Неща който преди не съм забелязал. На тоалетката има рамка с снимка на бебе Жаки. Много чаровно бебе с руси къдрици и сини очички. Вече знам как ще изглежда дъщеря ни или сина ни ще бъде малко копие на майка си. Самата мисъл да създадем семейство ме кара да си я взема дори да е на края на света и никога повече да не я пусна. Продължих да разглеждам на около и вниманието бе привлечено от лаптопа на леглото й. Седнах на леглото взех лаптопа, включих го и започнах да разглеждам съдържанието му, борейки се с съвестта си че не бива да навлизам в личното й пространство, но любопитство ми надделя. Отворих лърд папката на десктопа и започнах да чета разни есета и проекти който е писала. Имаше една заключена папка и започнах да се чудя защо ли. Какво ли пише в нея. Започнах да опитвам различни пароли. Рожденият й ден, не. На сестра й рождения ден, да. Бинго. Твърде лесно, любов. Зачетох се.

"Любов онова чувство което ни унищожава бавно и сигурно или ни съживява и ни връща отново към живота. Чувство или спасени от сивият ни живот без любов. Спасение което всеки търси в някой друг. Чувствата рано или късно изчезват и оставяме само с въпросите на който отговорите са в нас, но отказваме да ги приемем такива каквито са и ги захаросваме с различни лъжи. Или пък не може би любовта е тази която ни държи живи на този свят. Свят изпълнен с болка, безсилие, надежда, неразбирателство и много такива подобни думи който се опитваме да заменим с една любов. Безсилието когато някой вече го няма и единствено което можеш да направиш е да си го спомняш с любов и с любовта която ти е давал приживе. Надеждата която идва след края на всяка една любов за започване на нова. Неразбирателство което се крие между тънките нишки на любовта и надеждата, защото по някога любовта е криво разбрана. Какво е любовта едва ли някой е разбрал през живота си. Какво е да се влюбиш. Нещо съвсем различно с много лица който си мислим че познаваме но истината е че сме много далече от запознанството ни с чистата любов."