Какво е да се влюбиш

Глава 1 - Жаклин

- Добре ученици приятна ваканция и не забравяйте за теста в понеделник. Приятен уикенд.

Училището за днес свърши, но денят едва сега започва. Събрах си тетрадките от чина и тръгнах да излизам от кабинета по биология.

"С баща ти ще работим до късно. Взе ми сестра си от детска градина. Обичам те - мама"

- Супер отново ще съм детегледачка. - измърморих и гледайки си телефона вървейки в коридора и се блъснах в нещо всички тетрадки и листове се разпиляха и клекнах да събирам нещата си. - Съжалявам аз. - каза несигурно и в този момент вдигнах поглед и погледнах нещото в което се блъснах беше мъж доста по голям от момчета в училище.

- Няма нищо просто като вървиш оставяй телефона в задния джоб на дънките си. Така няма да се блъскаш в хората. - каза и с подигравателен тон.

- Извиних се какво повече искате. - казах и се опитах да си  продължа по пътя, но той  ми попречи.

- За сега нищо, малката сега тръгвай ще се видим пак. - и ме пусна да си вървя.

...

Намирах се пред детската на сестра ми и я чаках да излезе. Забави се повече от обикновенно. Погледна часовника и видях че вече закъснявам за тренировки.

- Мамка му, тренера ше ме убие. - всички майки ме погледнаха с злобен поглед добре де не се съобразих че е пълни с деца голяма работа.

- Како виж какво нарисувах.- изтича малката и ми показа рисунка с четири човечета.

- Много е хубава сега ела да ти сменим обувките и да тръгваме че кака ти закъснява за тренировка. - взех я на ръце и я сложих на пейката.

- Калин ще те накаже. - сестра ми е права тренера ше ме накаже.

- Да заради теб ти закъсня. - взех якето й от шкафчето  и тръгнахме.

- Какво да направя като ми се пишкаше. - много е сладка как да и се сърди човек.

- Сега вече не ти се така че да ми ръчичка и да побързаме.

...

- Жаки закъсня. - каза Мия идвайки към мен.

- Аз виновна. - отговори сестра ми сядайки на пейката.

- Ей сладурче. Пак ли кака ти те гледа. - Аника отговори с кимване.

- Добре Ани в раницата има вода и солети ако огладнеше си хапни. Седиш тук и не мърдаш никъде.

- Добре.

Тренировката бе започнала другите от отбора бяха започнали да играят, а аз започнах с загрявка като за начало. Тренера беше с гръб и едва ли е забелязал отсъствието ми. Тръгнах към коша с топка, взех една и започнах да хвърлям към баскетболния кош.

- Жаклин закъсня. Знаеш правилата десет обиколки на терена преди да вземеш топка.

- Да тренер почвам. - мразя да тичам но няма избор трябва да си изтърпя наказанието.

...

- Добра тренировка момичета. Искам да ви представя новия заместник треньор Алекс. Той ще работи заедно с нас от утре. И още нещо той е и новият ви учител по физическо в училище. - гледам и си мисля че това е някаква шега. Мъжа в който се блъснах преди часове се оказа новият треньор това трябва да е някаква грешка. - Всички сте свободни с изключение на Жаки.

- Не мога със сестра ми съм тук. Чака ме на пейките, трябва да я прибера.

- Аз ще я прибера тъкмо ще видя вашите оставаш тук с Алекс. - Майка му стара.

- Добре. - възражението ми бе излишно.

- Како защо Калин ще ме прибира. Искам тебе. Аз виновна за закъснението. Кало накажи мене. - обърна се към Калин, а той остана леко стъписан.

- Хей слушайме имам малко да наваксам. Нека Калин те закара. - гушнах я и тръгна с него.

Останахме само двамата и настъпи тишина. Не знаех какво да кажа и просто си мъчах. Взех една топка и започнах да диблирам.

- Ще започнем с единични и ще стигнем до тройки. Застани в центъра и стреляй.

- Обичаш да нареждаш. - направих това дето ми каза и с първия изстрел вкарах кош.

- Да обичам да нареждам и още повече обичам когата това което съм наредил се изпълнява. - бях с гръб към него, но не за дълго. Усетих ръцете му на талията си и се опитах да дам крачка напред за да се измъкна от допира му. Хвана ме по здраво и ме завъртя към себе си. Погледът ми е надолу и не смея да вдигна глава. Сърцето ми бие толкова бързо че скоро имам чуство че ще се пръсне. И се моля той да не чува бясното ми сърце.

- Погледни ме. - едната му ръка се намираше още на талията ми,а другата прибра падналата коса от лицето ми наведе си и прошемна в ухото ми. - Чувам как сърцето ти бие бясно в гърдите ти.

Двигнах поглед и го погледнах право в очите му. Те са кафяви и само с поглед може да се изгубиш в тях. Косата му е тъмна и разпиляна на всякъде. Толкова сме близо един до друг че мога да усетя парфюма му.

- По рано днес беше по смела. Къде изчезна сигурността ти, малката. - изпари се.

- Още си е тук просто стой по далеч от мен. Влизаш ми в личното пространство. - след като чу това се изсмея и отдалече малко от мен.

- Добре нека започнем от начало. Аз съм Александър. - подаде ми ръка, а аз в отговор своята.

- Жаклин.