Какво е да се влюбиш

Глава 13 - Жаклин

Измина седмица от тежкия разговор с наще. Седмица която прекарвах в леглото гушнала възглавницата си опитвайки да събера счупените парчета на сърцето си. Седмица в която храна, вода и сън не ми трябваха. Не ходех на училище, не излизах с момичетата казах им че съм болна и те не разпитваха. Изолирах се от всичко и всички дори и от Алекс. Трябва ми време да реша какво ще правя с живота си от тук нататък и това да се съжалявам и крия в леглото под завивките не е решение на проблема. В такъв момент човек търси котва. Нещо за което да се хване и да го държи здраво докато не го извади на повърхността. Моята котва беше музиката. Слушалките ми бяха на ушите двайсет и четири седем и някак ми помагаха да изляза от депресията в която изпаднах. Станах от леглото. Стъпих на студените плочки и седнах пред огледалото на което все още седеше онзи надпис ОБИЧАМ ТЕ. Изчистих го. Искам да го чуя как излиза от устата му и тогава ще го повярвам. Огледалото остана чисто и се вгледах в призрака пред мен. Очите ми са подпухнали от много проляти сълзи, с тъмни кръгове под тях. Не можех да се позная. Това не съм аз. Няма и следа от момичето което бях. Самоунищожавах се. Щастието си бе отишло от живота ми, на него място се бе настанила тъгата, болката и самотата. Имах нужда да остана насаме със себе си и сама да се преборя с болката. Едва когато я няма тогава ще мога да говоря за нея, за сега избирам мълчанието.

...

- Мила имаш гост. - съобщи мама влизайки в стаята ми.

Завих се през глава и не проговорих. Чух стъпките и по стълбите и разбрах че е напуснала стаята ми. Но чух други които приближават.

- Любов. - още преди да го е казал знаех че е той.

Отметна леко завивката, легна до мен и отново дръпна завивката. Опитах се да избегна допирът му но не можах да се отместя. Едната му ръка се намести около кръста ми, а другата премести косата ми и започна да обсипва врата ми с целувки.

- Липсваш ми, любов. - Не знам защо но след чутото очите ми се напълниха със сълзи.

Обърнах се към него протегнах ръце и се сгуших в него. Държах се здраво за него все едно ще ше да изчезне. Искам и аз да му каже че ми е липсвал, но от седмица мълчание гласа ми отказваше да се появи. Обгърна ме със силните си ръце и се изправи в седнало положение. Поставих глава на гърдите му и се заслушах в ритъма на сърцето му. Сърце което бие за мен.