Какво е да се влюбиш

Глава 40 - Жаклин

Все път когато се опитваше да задълбочи целувката и отказваше да ме пусне забивах ноктите си по надълбоко и по надълбоко докато не усетих плътта му.

- Ще дойде момент в който ще ми отвърнеш с същата страст, а до тогава ще те целувам насила. - гласът му е тих и дрезгав. - Ще те докосвам където и когата пожелая.

Нагло, нахално чудовище. Започвам да вярвам в чудовища и духове. Всички тези гадинки живеят в нас самите и понякога те печелят.

- Няма да ме докоснеш с пръст. Няма да си позволиш да припариш до мен без да ти разреша. - ноктите ми все още бяха забити в него.

- Коте прибери си ноктите ако обичаш и се дръж прилично за да не ти припомням с кого разговаряш. - сграбчих ризата в ръка и я дръпнах. Впоследствие копчетата изхвърчаха и здрах ризата. - Току що разкъса риза за двеста евро.

- Мислиш ли че ми пука колко евро е ризата ти. - повиших тон. - А моето сърце колко струва. Тялото ми колко струва. Аз самата колко струвам, а. Можеш ли да ми отговориш.

Направи гримаса и лицето му започна да се изкривява от гняв. Нозрите ми се разшириха от рязкото поемане и изхвърляне на въздуха. Опитваше се да не избухне. Ми нека проверим дали може да се сдържа. Жаклин не дърпай дявола за опашката, после ще съжаляваш. Втората ми аз е право, но пък на кого му пука.

- Двеста хиляди евро или петстотин. - дадох му минута да помисли.

- Не си слагай цена све едно си някаква курва. - хвана ме за китката ми ме придърпа към себе си. - Не си слагай цена защото така сама се обезценяваш. - затегна хватката си.

- Аз цената си я знам много добре. И звезди да ми сваляш няма да я покриеш. Но един ден ще си платиш за всичко. За всяка една погрешна сълза, за всеки един нервен срив и за всички белези външни. - извъртях китката си за да разбере че ме боли. - И вътрешни.

Пусна ме на мига. Отделичи се от мен и започна да обикаля из стаята. Търсеше решени на нещо или може би искаше да смени подхода. Много е трудно да преценя какво му е в главата, но каквото й да е то вече не ме плаши.

- В колата за първи път ли получи паник атака. - кимнах не знам защото но ме бе срам да го погледна. - Искаш ли да ти дам успокоително.

- Не. - отказах категорично. - Не искам да ме буташ с хапчета.

- Няма да ти стане нищо те са билкови. Просто ще те отпуснат и ще можеш да си починеш.