Малкото ми момиче ставаше все по дърза и непредсказуема. Не очаквах такова събуждане, не и толкова рано във връзката ни. Може би вече не трябва да се сдържам толкова и да й покажа част от звяра в мен. Малко по малко да вижди истинския мен.
"Имаме проблем ела в фирмата. Веднага" - Антонио.
Денят започна. Заедно с него и проблемите. Хвърлих телефона пак на нощното шкафче и станах от леглото.
- Къде отиваш. - Жаки се надигна от леглото и се обви с чаршафа.
- Антонио ме вика във фирмата.
Събрах дрехите си от пода и ги метнах в коша за пране. Извадих си чиста риза, панталон и сако от гардероба.
- Трябва ли да си толкова официално облечен. - наблюдавах как нахлузва тениската ми и тя пада по голото й тяло чак до коленете. Обичам да ми носи дрехите. - Мислех че ще прекараме неделята заедно. В понеделник имам пак изпит и няма да мога да остана тук до късно.
Напоследък трудно намираме време в което да бъдем само двамата. Напуснах работата в училището по простата причина че няма да работя за онзи сопол. Върнах се във фирмата и управлявам строежа на новата сграда. Антонио даде идеята да разширим хотела и до него да направим казино. Стори ми се добра идея и го подкрепих. Но града все пак е малък и повече от това няма как да се разширим и облисляме да направим верига от хотели и ресторанти в по голямите градове. Трябва да изградя нещо с което честно и почтено да си изхранвам семейството един ден.
- Имам малко работа любов. Ще свърша бързо и ще прекараме целият ден заедно. - вързах вратовръзката си и вече съм готов да тръгна.
- А аз какво да правя докато те няма.
- Закусвай. Вземи душ. - вдигнах рамене. - Като за начало се облечи.
- Много добра идея господин Алексиев. - каза с насмешка. - И какво по точно да облека тук няма мой дрехи.
- Отвори гардероба ако не що си харесаш и ти стане облечи го. - отидох до нея и я целунах. - Аз тръгвам.
...
Влязох в сградата и усетих напрежението у служителите си. Охраната правише нервни отсечки и стискаше в ръка радиостанцията си. Секретарката бе пред нервна криза. Какво се случва по дяволите.
- Христо какво става. - охранителят застана до мен и нервно потропа с крак.- Говори по дяволите.
أنت تقرأ
Какво е да се влюбиш
عاطفية- Какво искаш от мен. - Искам да ми дадеш това което отказваш да дадеш на останалите. - какво по дяволите се опитва да каже. Иска тялото ми, душата или сърцето ми или може би всичко което може да вземе от мен. - Искам да се бориш. - Изморих се вече...
