Какво е да се влюбиш

Глава 52 - Адриан

Крачеше с твърде уверена и непречупена крачка. Мърмореше си нещо. Устните му се движеха, а от очите му не падна и една пролята сълза. Има някаква емоция в тях но не и тази на загубен любим. Нямаше я тъмната и дълбока болка която всички изпитваме в деня в който се разделяме с важен за нас човек. Това ме накара да си мисля че някой си играе игрички с мен и ме прави на глупак. Може да съм чудовище, нищожество, отайката и всичко черно на тоя свят но не съм тъп за да не разбера че ме правят на глупак. Взех от колата си телефона и портфейла и се огледах наоколо. Близо до мен имаше едно младо момче и малка но прилична кола. Ще тръгна по петите му и ще видя с очите дали интуицията ми е права, а тя досега не ме е лъгала.

- Хей, момче. - погледаме с изненада. - Да ти. Колата върви ли.

- Да. - каза скромно.

- Има ли гориво. - няма време тепърва да зареждам.

- Пълна е.

Изглежда добро момче. На около двайсет. Срамежливо, неуверено може би смачкано от немотия.

- Искаш ли да направим бартер. - погледна ес класата зад мен. После и мен. Какво ли си мисли: тоя са ми се подиграва или си прави базик с мен. - Виж, не се шегувам така че решавай бързо щото ще отида при онзи там. - малко по далеч имаше дядка с добре поддържан гоуф четворка. - Всички документи са в жабката. Ако някой те спре кажи, че Ади ти я е дал.

Почуди се малко и след минута вече бях тръгнал по Алесандър. Карах бавно гледах да има една две коли пред мен за да не ме забележи. Карам след него и превъртвам лентата назад. Съсипах два живота. Два крехки живота. Единият бе този на жената която ме обикна такъв какъвто съм. Другия бе човека който най малко го заслужаваше. Любовта на живота ми се казваше Даниела. Отвори сърцето за мен и ме приюти вътре. Научи ме да обичам. Научи ме да приемам любовта и да не я мисля за слабост. Защото при нас имаше едно много важно правило. Не показвай любов към никого, защото това може да те убие. Любов в моето семейство не се показваше. Изразяваше се чрез лоялност, уважение и други неща който и до ден днешен не разбирам. Но работа беше там че се влюбих до лудост в една още по луда жена, която викаше, блъскаше и чупеше неща в яда си, но ме обичаше истински. Понякога и така се случва. Някой ти бръкне дълбоко в сърцето и после нямаш пулс за никой друг. Не можеш да забравиш човек които ти е оставил толкова много спомени. Не можеш да забравиш човек, когото всичко ти напомня на него. Когато погледнех Жаклин в главата ми изникваше съвсем друг образ за миг съзнанието ми се залъгваше, но когато идвах на себе си се превръщах в чудовище. Мъжът е създаден по силен от жената за да я пази, а не за да я наранява. А, аз правих точно обратното и сега се ненавиждам. Като по малък тате ме водише в парка и ми показваше едно малко момиченце. Жаклин, разбира се. Сестра й беше бебе и често я разхождаше в парка. Веднъж даже и помогнах да качи количката на тротоара, но тя едва ли помни. Баща ми през години не ме остави да изживея тръпката на любовта. Искаше да изчакам избраницата му да порасне и тогава. Намразих я. Намразих я, защото до мен вече имаше жена с която исках да прекарам остатъка от живота си. Една вечер събрах смелост и я доведох на една семейна вечеря на която съобщих че вече сме сгодени и чакаме дете. Баща ми беше бесен и готов да я застреля на двора като куче. Просто ще я забравиш. Колко лесни звучи на думи, нали. А е толкова невъзможно. Болката е най добрия учител, защото сърцето е създадено за да бъде разбито. А до тогава не познавах истинската болка докато не ми се наложи да насиля сърцето си да спре да обича жената на живота ми. Тогава се промених. Болката ме промени и ме превърна в безчувствен. В живота има моменти, когато в очите няма сълзи, но в сърцето цяло море. Колко и да се правех че ни ми пулаше отвътре горях, но с времето свикваш да криеш болката с усмивка. След тази вечер не я видях повече. Баща ми се беше погрижил никога повече да не я видя. Беше платил добре и за детето което вече трябва да се е родило. Твърдо решен съм да ги открия и да си ги върна. Или ще се помоля да ме приемат в тяхното семейство. Моето семейство никога не е било мое. Беше задължение, чест, дълг нищо повече. Бащи ми през тези двадесет и пет години никога не ми каза: обичам те, синко. Ама не мога да му се сърдя, защото да го кажеш отнема няколко секунди, да го обясниш отнема часове. Знам защото съм искал от Даниела да ми обясни какво има впредвид под обичам те. Но да докажеш на един човек че го обичаш отнема цял живот. И ако не си почувствал как цялата ти душа се разпада то означава че не си обичал с цялото си сърце. Единственото и само след нея бях развалина. И точно когато я изгубих разбрах какво съм изгубил. Майка ми се криеш от баща ни и отделяше специално време за мен и братята ни. Време само за гушкане и игри. Той не даваше щяла да ни разглези, а аз си умирах за майчината прегръдка, за любовта й. Когато бях на шест паднах в градината. От хамака право на чакала. Не знам как не си разбих главата, но коленете ми бяха леш. Имаше толкова много кръв и плясък по панталона че не се изпра. Крещях с цяло гърло мамо, мамо помощ, мамо в градината съм. Тя не дойде. Едвам се дотрътлят до къщата и я видях да плаче седнала до вратата, а баща ми до не я. Попитах я защо плаче, а тя зашлеви баща ми и ме заведе в спешното. Помня го всякаш беше вчера и никога няма да го забравия. Белезите от шевовето винаги ще ми напомнят колко сурово дество имах. Всичко се промени когато сестра ми се роди. Баща ми обърна политиката и показа слабост към едно единственото същество. Дъщеря му. Това беше момента в който каза че ако се наложи да наруши кръвния дълг нямало да се замисли. Не може да понесе факта че когато Арина навърши осемнайсет трябва да я свърже с един от родовете. Но ние все още изпълняваме традицията, която беше тази че хищник при хищник отива. Всяко семейство си имам животно. Вълк, тигър, лъв и мечка. Само ние сме митично създание - дракон. Майната му на миналото. Край до тук. Преди да се сравняваш с лъвове, тигри, вълци трябва да се научиш да бъдеш човек. А при нас това го нямаше и взаимно се намразихме. Мразех се че имах грехове. Събата някой ден, знам ще ми ги върне, а времето знам че си тече. Сега се моля Жаклин да ми отдели само три минути и да ми даде прошка.