Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 1

Глт на Бела

Отворих очи и видях, че съм в стаята на момчето от снощи. Добре, мисля че е време да си вървя. Станах и се облякох набързо. Взех си обувките в ръце както и чантата, и излезнах. Слезнах на долу по стълбите и скоро бях излезанала, и от самата къща. Беше рано сутрин, а аз бях на две преки от вкъщи. Обух си токовете и тръгнах по пътя. След 10 минти бях у нас. Качих се в стаята ми и въздъхнах. Боже как ме болеше главата... Събух токовете си и погледнах часа на телефона. Имах два часа докато стане време да се оправя за училище. Писна ми вече. Станах от леглото и влезнах в банята.

---

2 часа и 30 минути по-късно

Бях в дрешника и гледах дрехите си.

-Хей, как беше снощи?-появи се Кейт

-Добре, но ми беше скучно.-повдигнах рамене -Със сигурност няма да излязем отново. -А при теб?

-Добре, но и ние няма да излезем отново.-отговори и тя

-А заподозря ли те?-зададох следващия си въпрос

-Не. А теб?-засмях се

-Не, но честно казано, това че не си директна като мен малко ме затрудни.-отговорих

-Нали си се справила това е важното.-засмяхме се

-Мхм.-кимнах и взех ето тези дрехи:

Преоблякох се набързо и си обух новите обувки.

Излезнахме от дрешника и седнах пред тоалетката.

-Добре, а защо не се прибра снощи?-сестра ми зададе следващия си въпрос

-Взех нещата в свои ръце и се позабавлявах. Поне тази част беше хубава.-бях честна

-Ами и твоя го биваше, но не достатъчно.

-В момента се радвам, че се сменихме за вечерта.-казах и отново се засмяхме

-А с Браян какво става?-Кейт не спираше да задава въпроси

-Не знам.-свих ръмене -Той си е в университета. Аз съм си тук и не се виждаме. Рядко си пишем. Както и да е. Хайде да тръгваме.

Взех си нещата и излезнахме от стаята ми. А после и от самата къща. Качихме се в колата ми и потеглихме.

-Бритни ще я взимаме ли?-попитах

-Не, каза че ще си е с нейната кола.-отговори сестра ми

-Добре. А Вики?

-Не.

Няколко минути по-късно бяхме пред училището.

-Аз влизам.-каза Кейт щом слезнахме от колата

-Добре, и аз влизам след малко.-отговорих

Отидох при Вики която си гледаше телефона.

-Добро утро.-поздрави

-Добро.-въздъхнах -Ще влизаш ли?

-Не, мислех да отида до кафенето.-отговори

-И аз идвам. Имам нжда от кофеин.-казах

След 5 минути бяхме в малкото кафене и си поръчахме какво точно искаме за пиене.

-Добро утро.-чух гласа на Матю

-Добро.-казах и си взех кафето, след като платих

-Какво ще кажеш довечера да излезем?-попита

-Ъм.. не знам.-добре все още ме бърка със сестра ми

-Добре, ще се разберем по-късно.-каза и кимнах

-Уау..-каза Вики щом останахме двете -Не мога да повярвам, че все още ви бърка.

-И аз.-повдигнах рамене -То и Браян ни бърка. И нашите.. и Лео.. А с теб и него какво става?

-Какво да става?-момичето се засмя неловко

-Ами не знам. Виждам как с гледате. Лео не прави ли нещо по въпроса?-отпих от кафето

-Не. Вече съм напълно объркана, честно.-въздъхна Вики

И така продължихме да си говорим.