Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 39

Няколко минути по-късно бяхме у Браян. Или по скоро в леглото му. Извъднъж момчето спря да поставя целувки по тялото ми и ме погледна сериозно.

-Какво?-попитах объркано

-Целуна ли те онзи?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Има ли значение, точно сега?-бях объркана

Добре, вече не искам нищо да правя. Идиот. Опитах се да стана, но момчето ме прикова под него.

-Целуна ли те? Да или не?-Браян беше сериозен

-Не.-отговорих троснато и се обърнах настрани

Момчето се опита да ме обърне, за да го погледна, но се заинатих. Тогава приложи сила и го погледнах.

Наведе се и ме целуна. Аз обаче не му отвърнах.

-Какво ти стана?-попита

-Нищо. Едно нищо.-отговорих -Спи ми се.

Завих се с завивката която беше настрани и преглътнах.

2 часа по-късно

По дяволите. По дяволите. Защо трябваше да ми е объркано. И то така? Всичко? Аз май трябва да си ходя. Момчето до мен спи и няма да ме чуе. Станах и се обърнах към него. Не даваше знак да е усетил нещо или да е буден. Започнах да си търся роклята. Мамка му. Къде я беше хвърлил този идиот?

-Това ли търсиш?-замръзнах

Добре, беше буден. Обърнах се и преглътнах.

-Да.-отговорих честно

-Не ти трябва.-каза

Опитах се да я взема, но той я хвърли настрани.

-Браян дай ми роклята.-казах

Тръгнах да я взимам. Момчето обаче беше на друго мнение, защото ми попречи.

-Какво ти става?-присви очи

-Искам да си тръгна.-въздъхнах

-Защо?-беше леко объркан

-Браян, просто искам да се прибера.-усетих, че леко ми се насълзяват очите

-Не. Това не е ясно причина.-поклати глава

Преглътнах за пореден път и седнах на леглото. Браян също седна.

-Объркана съм.-признах му

-Защо?-погледна ме

-Защото вече два или три пъти ме представи за своя приятелка, казваш че съм твоя.. А в същото време нямаш логично обяснение. Искам да говорим за това, а ти отбягваш темата. Просто ти ме искаш за себе си, но в същото време и не ме искаш. Ясно ми е. Да, разбрахме се без чувства. Но едно е да кажеш, че съм ти приятелка, друго е да признаеш,че сме двойка, когато не сме. Просто.. объркана съм.-обясних

-Виж, моля те.. нека не говорим за това сега. Твърде късно е.

Добре. Няма да говорим.

-Добре. Слизам за вода и се качвам.-казах

Станах от леглото и слезнах долу. Легнах на дивана и се покрих с едно тънко одеално. И още бях тук, мамка му. До сега трябваше да съм си тръгнала. Но щях да си тръгна на сутринта. Имам нужда да поспя.

---

На сутринта

Отворих очи и видях, че съм в стая. Стаята на Браян. Но аз си легнах снощи на дивана. По дяволите. Изправих се и в този момент момчето излезе от банята.

-Събудила си се..-каза

-Да.-кимнах

-И нямаш главоболие?-това беше като въпрос

-Не.-поклатих глава -Твърде бързо изтрезнях снощи.

Телефона ми звънна и го погледнах. Беше Кристиан.

По телефона

-Ало?-вдигнах

-Хей, относно снощи..-започна -Искаш ли да се видим след час?

-Добре. Ще те чакам във "Mi amor".-казах името на кафенето

-Добре, до тогава.-затворих

-Кой беше?-попита Браян

-Кристиан.-отговорих без да се замисля

Момчето повдигна вежди. Все още беше по хавлия.

-И ще се видите?-попита

-Да.-кимнах и станах от леглото

Кърпата му падна на земята и погледнах надолу.