Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 44

Няколко минути по-късно бях пред бялата къща. Звъннах на звънеца и след малко вратата се отвори.

-Здравей.-усмихна се Наталия

-Здравей.-отвърнах на усмивката

Влезнахме и седнахме на дивана в хола.

-Искаш ли нещо за пиене?-попита жената

-За сега не.-отговорих

-Добре.. Виж, знам че си по-близка с Браян.

Не съм сигурна в това.

-А от няколко дни се държи странно и не мога да го разбера. Може би ти знаеш нещо..

-Знаех.-въздъхнах -Сега и аз не знам какво не случва.

-Как така?-Наталия беше объркана

-Станаха някои неща..-преглътнах

-Какви неща? Разкажи ми.

Кимнах и започнах да разказвам. От там, че на рождения ми ден, ме "отвлече". Изпълни всяко едно мое желание за 18тиа ми рожден ден.. До там, че ме представи за своя приятелка на сватбата на баща си, след това когато бяхме у тях на вечеря отново призна, че сме двойка. И от тогава когато и да искам да говорим за това, отбягва темата.

-О, миличка. Ти си влюбена в него.-Наталия ме хвана за ръката

-Да.-признах -Но той не е в мен. Никога не е бил и няма да бъде.

Вратата се отвори и от там се показа Браян.

-Хей..-отдръпнах си ръката от тази на майка му

-Хей.-преглътнах

-Здравей, сине. Ти най накрая се сети, че имаш майка.-усмихна му се Наталия

-Извинявай, мамо. Просто тези дни бях зает.

-Мда, най вероятно с Кейла.-промърморих

-Какво?-момчето ме погледна объркано

-Нищо.-въздъхнах -Ще си тръгвам.

-Не, стой тук.-Наталия ме изгледа строго -Ти ела с мен.

Кимнах, а тя и Браян отидоха в кухнята. Не ми се искаше сега да му се кара заради мен.

20 минути по-късно

-Ъм..-започна Браян щом излезе от кухнята -Мисля, че е време да поговорим.

-Мислиш ли го наистина?-попитах

-Да.-отговори

-Добре.-кимнах

-Хайде. Знам къде ще говорим на спокойствие.-подаде ръката си

-Няма да сме у вас.-поклатих глава

-Няма.-подсмихна се леко

Хванах ръката му, казахме си чао с Наталия и излезнахме. А после се качихме в колата и потеглихме.

---

Няколко часа по-късно

Бяхме пред вилата на Браян.

-Защо дойдохме тук?-попитах го

-За да няма кой да ни прекъсне.-отговори и слезнахме от колата

-Добре.-въздъхнах

Отидохме в двора и седнахме на дивана.
Седяхме около две три минути в тишина, докато не проговори момчето.

-Защо беше при майка ми?-попита

-Защото тя ми звънна.-отговорих -Искаше да поговорим.

-Хм..

-Мхм. Защо ме представи за свое гадже?-сега аз зададох въпрос

-Исках и го направих.-сви рамене -Виж, виждам че ти има нещо. Още от както бяхме у нас онази вечер. Кажи ми какво има, за да го решим.

Може би щях да съжалявам след това което ще кажа, но майната му. Писна ми.

-Чувствам се като твоя лична курва, окей?-преглътнах -Идваш, искам са говорим, целуваш ме, правим секс и тръгваш. Или излизаме с останалите.

-Наистина ли се чувстваш така?-погледнах момчето

-Да, Браян. И това твое държание допълнително ме обърква.

Браян въздъхна и се доближи до мен.

-Не съм искал да се чувстваш така.-едната му ръка обгърна раменете ми

А аз подпрях главата си на гърдите му.

-Но така се получи.-отвърнах -Просто това трябва да спре. Не съжалявам за това което се случи между нас, но няма да го повторя.

Браян ме погледна, както и аз него. Но не се целунахме. Вместо това продължихме да говорим. С часове.