Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 67

-Ами до масичката където съм оставила двете кутийки.-отговорих

Кимна и остави подаръчната чанта при тях. За момент си помислих, че ще погледне зад бялото платно и ще види моторът, но не го направи.

30 минуни по-късно

Отпред се чу паркиране на кола и направих знак на сестра ми да запали свещичките на тортата. Тя го направи и всички извадиха телефоните да снимат.

-Любов?-чух гласа на Браян

-Тук сме.-извиках леко

Влезе през вратата на градината и започнахме да пеем песента Хепи бърдей. Той от друга страна се усмихна и поклати глава.

-Честит рожден ден. Пожелай си нещо.-казах му

Затвори очи и след секунди издуха свещичките.

Оставих тортата на масата и го прегърнах.

-Честит рожден ден, отново.-казах му

-Благодаря ти, любима.

Останалите също му чиститиха.

-Е, няма ли да си видиш подаръците?-попита го майка му

-Честно казано, това че всички сте тук е доста голям подарък.-отговори той

-Все пак..-усмихнах се

Той отиде и започна да ги отваря. Като за последно остави точно часовника и парфюма.

-А този бял чаршаф, защо е тук?-попита и го издърпа

Чаршафа падна и всички видяха мотора.

-Няма начин.-погледна ме

-Мхм.-кимнах -Харесва ли ти?

-Точно този исках да си взема.-отговори и започна да го оглежда -И каската..

-Взех две. За мен и теб.-подсмихнах се -Надявам се, че ти харесва.

-Много.-усмихна се

---

-В интерес на истината никой не знаеше за мотора.-казах

-Сериозно?-повдигна вежди

-Мхм.-кимнах

-Аз подозирах, че не са само часовника и парфюма.-включи се сестра ми в разговора

-Идеята беше никой да не знае.-свих рамене -А тортата харесва ли ти?

-Да. Много е вкусна.-засмях се на изражението което направи

-Аз и майка ти я направихме.-усмихнах се -Пет часа отделихме специално за направата й.

-Сериозно?

-Мхм.

-Благодаря ти, любима.-каза и се целунахме

-Но да знаеш, че бързо вдига обороти.-казах му

-От магазина ли ти го казаха?-попита

-Не, сама разбрах като го докарах до тук.-отговорих

-Трябва наистина дълго време да й благодариш.-Лео проговори -Накара ме да си дойда от Лондон.

-Така или иначе щеше да се прибереш. Просто го направи по рано.-свих рамене

-Да, и зарязах работата.

-Не вярвам.-засмя се Браян -По скоро си спрял от там да работиш.

-Ами.. това може и да е вярно, но.. все пак.-брат ми въздъхна

-Да, разбрахме те. След няколко дни ще се върнеш и всичко ще си е по старо му.-извъртях очи

-Всъщност вече си се прибирам тук. Екипът ми от Лондон също ще се премести тук.

-Наистина ли?-Кейт беше шокирана колкото и аз

-Да.-отговори

-Това е чудесно. А с Вики чувал ли си се?-сестра ми не успя да се удържи

Погледнах я и се плесна по челото.

-Не. Нямам намерение да го правя. Аз обаче си тръгвам, защото не съм се наспал като хората. Честит рожден ден отново, братле.-стиснаха си ръцете с Браян -И лека вечер.

-Лека.-казахме му

Ии останахме само аз, Браян, Кейтлин и Мат.

-Не трябваше да го подсещам.-сестра ми си загриза устните

-Не.-поклатих глава -Но пък ако го притискаме може и да реши да й звънне.

-Оставете го. При тях е съвсем друга история.-каза Мат -Ако има нещо да се случи, то ще се. Няма нужда да насилвате ситуацията.

Прав беше. Горе долу като при мен и Браян.

-Прав си.-съгласих се с него 

-Имам идея..-каза изведнъж мъжа до мен

-Каква?-попитах го

-Този уикенд да отидем някъде с моторите.-отговори 

-Хайде.-съгласих се 

Погледнах Мат и сестра ми.

-Съгласни ли сте?-попитах ги

-Идваме.-отговори Кейтлин -Аз нямам повече лекции, така че мога по всяко време да тръгна. 

-Супер. Аз обаче предлагам да отидем някъде с палатки. Аз ще взема другия ти мотор..-погледнах Браян 

-Не.-поклати глава -Някой друг път ще е.

Какво му става? 

-Няма смисъл. Ние ще пренощуваме някъде само за една вечер. 

-Да, но трябва да носим багаж.

-Нека говорим утре.

Въздъхнах и кимнах.