Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 32

Седнах на масата до Браян и си поех въздух.

-Ее, Изабел.. Ти решила ли си какво искаш да учиш след като завършиш?-попита ме Джон

-Все още го обмислям.-отговорих кратко

-И все пак.. трябва да си се насочила към някаква сфера.-продължи мъжа

-За сега мисля да оставя тази информация за себе си.-усмихнах се

-Добре.

Браян се прокашля и го погледнах.

-Мисля, че е време да тръгваме.-каза и в този момент се появи Крис

-Тръгвате ли си?-попита

-Ти млъкни.-момчето до мен се вбеси

-Браян.-хванах го за рамото

-Цяла вечер ме вбесяваш. Стой далеч от Бела.

-За какво говориш?-попита Джесика

-Няма значение. Хайде да си тръгваме.-поех си въздух

-Спокойно, приятел. Оправихме се.-каза Крис

Браян тръгна към него и единственото за което се сетих, за да му попреча, беше да припадна.

Затворих очи и се отпуснах.

-Бела!-чух вика на Джесика

А после ръцете на Браян се увиха около тялото ми и ме вдигна.

-Браян, занеси я горе в стаята, а аз ще повикам личния доктор.-чух гласа на баща му

-Няма нужда, ще я закарам до болницата.-отвърна му Браян

След минута бяхме в колата му. Въздъхнах и отворих очи.

-Нарочно ли припадна?-попита и потеглихме

-Да.-отговорих -Ти полудя ли?

-Защо ме питаш това?-момчето ме погледна за момент

-Беше готов да пребиеш Крис, защото ти каза две думи.-преглътнах -Нямаше смисъл.

-Нямало е смисъл?!

-Да! Нямаше! А да не говорим, че два пъти ме представи за своя приятелка. Защо го направи?

-Просто така реших.-отговори

-Така си решил?-повдигнах вежди -Спри колата.

-Защо?

-Спри я или ще скоча в движение.-казах

Момчето спря и си прибрах телефона в чантата. А после отворих вратата.

-Какво правиш?

Не отговорих, а само затворих вратата и тръгнах по тротоара да вървя.

-Сериозно ли сега ще ходиш?-Браян беше свалил прозореца, за да го чувам -Бела..

Просто в момента не ми се занимаваше с него. Задник.

-Изабел, качвай се в колата.-нареди момчето

Ха, ще ми нарежда.. Аз да не съм му куче?

-Не съм ти куче, за да ми говориш така. Ще се прибера пеша. Знам пътя до вкъщи.-отвърнах

-Естествено, че не си куче. Просто се качи в колата и да говорим.

-Не искам.-бях твърдо решена, че ще ходя пеша

По-добре така отколкото с него в колата.

Момчето продължи напред с колата. Ха, този път реши да ме послуша.. Ии автомобила спря. Моя грешка. Браян слезе от колата и ме погледна.

-Бела, хайде не се инати. Ще те прибера.-каза

-Няма да се откажеш, нали?-повдигнах вежди

-Не.-поклати глава

Въздъхнах и кимнах. А после се качихме в колата и потеглихме.

Няколко минути по-късно бяхме пред нас.

-Е, ще се видим утре.-каза момчето

-Не, няма.-поклатих глава

-Защо не?

-А защо да?-повдигнах вежди

-Добре..-Браян въздъхна -Няма да се видим утре.

-И ми обещай, че няма да правиш глупости.

-Няма.

-Добре..-отворих вратата

Тъкмо бях готова да изляза от колата, когато усетих ръката на Браян да се увива около моята. Обърнах се и усетих устните му върху своите. След минута се отдърпнахме един от друг и си поех въздух.

-Ее.. Лека нощ.-казах му

-Лека нощ.-отвърна

Излезнах и затворих вратата. А след това влезнах в къщата. Това което не очаквах, беше сестра ми която седеше на дивана и се беше завила с едно одеало.

-Кейт?-събух се и отидох до нея

Тя от своя страна ме потледна.