Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 9

Гледаше ме, но нищо не казваше. Не можех да разпозная какво си мисли. Беше сложил онази негова маска с която криеше чувствата си. Мразех когато правеше така. Потеглихме отново и след няколко минути бяхме пред тях. Браян слезе от колата, но аз не го направих. Той го видя и тръгна към мен, но се заключих от вътре. Осъзнавам, че е малко детска постъпка, но не ми беше много до караници. Въобще даже. Момчето извади ключа и отключи вратата ми. Аз обаче отново я заключих. Загледах се напред в пътя и преглътнах. Докато се усетя, Браян ме беше взел от колата и бях на рамото му.

-Пусни ме, идиот такъв.-казах, а той влезе в къщата -Ще те пребия. Само да си сваля токовете.

Пусна ме на земята и си поех въздух.

-Хайде давай.-каза

-Хубаво.-свалих си токовете, оставих ти чантата и га погледнах

Ударих му един бокс в корема, но нищо не стана. Буквално не помръдна. Присвих очи и вдигна ръка, за да ударя лицето му. Той обаче я хвана и ме завъртя. Устните му покриха моите и забравих за каквото и да е.
Няколко минути по-късно се намирахме горе в стаята му. Дрехите си бяха намерили място по пода, а ние бяхме на леглото.

-Тези устни.. този врат.. тези гърди..-заговори момчето докато поставяше целувки по тялото ми -Този корем.. тези крака.. дупето ти.. тялото ти.. и ти са само мой. Ясно ли е?

Отдръпна се, а аз изкимтях.

-Бела..-Браян вкара пръст в мен -Ясен ли съм?

Преглътнах и той спря с действията си.

-Мхм..-кимнах

-С думи..-дъха му погали кожата ми

-Да.-отговорих най накрая и продължи от там до където беше спрял

Господи, това момче.. щеше да види на сутринта.

---

На сутринта

Събудих се и първото нещо което видях, бе врата на Браян. Бях се сгушила в него вечерта. Този идиот. Измъчи ме не веднъж, а цели три пъти. Опитах се да се отдърпа и в този момент момчето отвори очи.

-Пак ли ще правиш опит да се измъкнеш без да ме будиш?-попита

-Познаваш ме.-отговорих

-Не те разбирам...

-То и аз не те разбирам понякога.-свих рамене и се отдръпнах

Все още кънтяха думите му в главата.. Че съм негова.

-Кое не разбираш?-погледна ме объркано

-Няма значение.-въздъхнах и станах -Трябва да тръгвам.

-Осем часа е.-каза Браян след секунди тишина

-Ами още по-добре. Ще имам време да се оправя и да отида на фитнес.-отвърнах и се облякох

-Изчакай да се оправя и ще те закарам.

-Ням..-момчето ме прекъсна

-Бела, просто ме изчакай.

Кимнах и седнах на леглото, за да си обуя токовете.

10 минути по-късно бяхме пред нас.

-Значи ще ходиш във фитнеса?-погледнах Браян

-Мхм.-кимнах

-Добре.

Какво беше това? Извъртях очи и излезнах от колата.

-Чао.-затворих вратата

Влезнах у нас и видях сестра ми да седи на дивана, и да пие кафе.

-Добро утро.-поздрави

-Добро.-седнах до нея

Даде ми чашата й с кафе и отпих.

-Как така се прибра толкова рано?-попита щом й върнах чашата

-Не ми се седеше у Браян.-свих рамене

-Аха.. А какво стана снощи?

-Ами ядосах му се.. и той ми се ядоса.. Ии накрая ми каза че съм негова, както и тялото ми.-разказах набързо

Сестра ми изплю кафето и ме погледна.