-Ти съжаляваш ли?-попитах го
-Защо пушиш?-момчето смени темата
-Защото искам.-отговорих
Сложих една цигара между устните си и я запалих. Отворих прозореца на стаята и застанах до него. Добре, че си бях оставила тук пепелника.
-Не ти отива да пушиш.
-Нито пък на теб, да се правиш на непукист.-свих рамене
-От кога го правиш?
-От близо година.
Щом изпуших цигарата, затворих прозореца и си взех един ментов бонбон.
-Не отговори на въпроса ми.. ти съжаляваш ли?-погледнах момчето
-Не. Но не биваше да продължава толкова дълго.
-Съгласна съм.-преглътнах
-Хей, там онази баба по прозрачна бельо ли е излезнала на терасата?-Браян се загледа някъде зад мен
-Какво?-засмях се и се обърнах
Там обаче нямаше никаква баба. Обърнах се и устните ми докоснаха тези на момчето до мен.
Мамка му. Мамка му. По-късно щяхме да говорим.
---
-Какво стана днес като се видяхте с Крис?-попита изведнъж Браян
-Говорихме. Той ми се извини за това което е направил.-разказах накратко
-И ти му прости?
-Не, но оценявам това, че имаше смелостта да ми звънне да се видим. И най вече това, че ми се извини. Повечето не биха го направили.
-Така е.
-Защо питаш?-погледнах го
-Просто ми беше любопитно.-отговори
Телефона му звънна и се отдръпна леко от мен.
-Ало?-вдигна -Нищо. Ами добре. Ще се видим.-затвори
-Какво стана?-попитах го
-Трябва да изляза.-отговори
-Добре.-кимнах
Момчето стана, оправи се и ме погледна.
-Ще се чуем по-късно.-каза
Не нямаше. Вече ме караше да се чувствам като курва. Мамка му.
Браян излезе и станах от леглото. Имам нужда от душ, храна, алкохол, хубав филм и сън.
---
На другата сутрин
Браян не ми звънна, не писа и не дойде. Определено ме караше да се чувствам като курва.
-Добро утро.-поздрави ме брат ми
-Добро.-сипах си кафе
-Какво ти е?-попита
-Нищо.-отговорих
-Какво стана между вас?
-Нищо.. едно нищо.-въздъхнах -Той няма чувства към мен.
Усетих, че очите ми се насълзяват щом го казах. По дяволите.
-По дяволите. Имаш чувства към него.-Лео ме прегърна
-Знаеш ли, нещо за него? Снощи дойде и после си тръгна?-попитах го
-Не. Снощи бях с Вики.-отделихме се от прегръдката
-С Викиии?-повдигнах вежди -И какво стана?
-Ами забавлявахме се.-отговори
-Имаш ли чувства към нея?-зададох следващия си въпрос
-Ами.. не знам.-сви рамене
-Не знаеш. Хм..-отпих от кафето си
---
Добре, това което се случи не можех да го повярвам. Кейла беше качила снимка на нея и Браян от преди час. Ауч.
А аз си мислех, че има нещо към мен. Все едно.
Браян ми писа.
"Довечера ще се видим ли?"
"Виж се с Кейла. Тя е по-добра компания."-написах
Телефона ми звънни и видях, че е Наталия. Майка му. Защо ми звънеше?
По телефона
-Ало?-вдигнах
-Хей, Изабел. Какво правиш?-попита
-Ами седя си.-отговорих -Ти?
-И аз. Искаш ли да се видим? Да се поговорим по женски?-преглътнах
-Ами..-замислих се
-Ще сме у нас.-отвърна
-Добре.-съгласих се -Прати ми адреса и ще дойда.
-Добре. До после.
Затворих и видях, че ми е пратила адреса. Станах от леглото и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и накрая се преоблякох с тези:
اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
Излезнах и застанах пред тоалетката. Оправих се набързо и си взех чантата.
أنت تقرأ
Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА
عاطفية!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Двете момичета постоянно си играеха било то със съдбата или момчетата около тях. Бела не искаше нищо обвързащо с който и да е. Тя не беше от хората които играят по правилата. Искаше да се забалява.. да взема от всичко по повече. В...
