Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 27

30 минути по-късно 

С Браян пристигнахме 10 минути преди церемонията и щом ни видя баща му, лицето му показа облекчение.

-Браян! Така се радвам да те видя.-баща му дойде до нас -Здравей, Изабел.

-Здравейте.-усмихнах се 

-Радвам се, че дойдохте.-Джон се усмихна -От пред съм ви запазил две места.

Музиката засвири и всички седнаха по местата си, включително аз и Браян.

---

-Здравейте.-появи се някаква жена

-Здравей, лельо Бриджит.-усмихна се леко момчето до нас

-Как си?-попита го жената 

-Ами добре съм. А коя е тази дама до теб?-Бриджит се обърна към мен

-Изабел, приятелката ми.-това вече ме стъписа

Погледнах го както и той мен. Обърнах се към жената срещу нас и се усмихнах.

-Приятно ми е.-подадох ръката си

-И на мен.-стиснахме си ръцете -Е, аз ще ви оставям. Но ще се радвам скоро да ми дойдете на гости. 

-Добре, ще измислим нещо.-Браян й се усмихна 

Бриджит отиде на някъде, а аз го погледнах отново.

-Искаш ли нещо за пиене?-попита

-Да.-отговорих 

Той кимна и отиде до някъде. А аз останах сама. 

-Изабел..-чух женски глас зад себе си

Обърнах се и видях булката. 

-Здравей..-усмихнах се 

-Така и не се запознахме. Аз съм Джесика.-представи ми се 

-Мхм.. 

-Виж, наистина ти благодаря, че си убедила Браян да дойде на сватбата на баща си. Джон до последно си мислеше, че няма да дойде.-Джейсика се усмихна

-Ами.. радвам се, че стана точно обратното.

-И аз. Може ли да те помоля за една услуга?-попита жената изведнъж 

Повдигнах вежди. 

-Много бих искала да се сближим. Или поне опознаем с Браян. Виждам, че не ме харесва много. А за мен е важно да се разбираме.. И си мислех дали да не дойдете у нас на вечеря. И  моят син ще дойде. 

-Искаш да убедя Браян да вечеряме всички?-преглътнах

-Ами да, ако е възможно. Дай ми номера си, а аз ще ти дам своя. И ще поддържаме контакт.-Джесика извади телефона си от скрития джоб на роклята си 

-А кога ще е вечерята?-зададох следващия си въпрос

-Ами утре вечер.

Рзменихме си контактите и Браян се появи.

-Е, аз ще ви оставям.-жената тръгна на някъде

-Заповядай.-момчето ми даде чаша с шампанско -За какво си говорихте?

-После ще ти кажа.-отговорих и отпих от шампанското 

-А този защо е тук?-обърнах се и видях Кристиан -Ще отида..

-Не.-хванах ръката му -Хайде, да танцуваме.

Момчето ме погледна в очите и преглътнах. 

-Хайде.-съгласи се 

Оставихме чашите си на масата и отидохме на импровизирания дансинг. Затанцувахме докато останалите ни гледаха. 

-Притесняваш ли се?-попита тихо Браян 

-От какво?-погледнах го 

-Ами от Крис.-отговори 

-Не.-отговорих на въпроса му 

-Сигурна ли си?

-Мхм.

Продължихме да танцуваме още известно време докато не спря музиката и отново застанахме до една от масите.

Браян взе чашата с уиски и отпи една голяма глътка.

-Добре ли си?-попитах го

-Да.-кимна

-Сигурен ли си?

-Мхм. 

-Добре, аз отивам до тоалетната, а ти не прави глупости.-предупредих го

-Аз? Да правя глупости?-момчето повдигна вежди

-Да.кимнах съвсем сериозно -Връщам се до 5 минути. 

Влезнах в къщата и отидох до тоалетната. Когато излезнах пред мен стоеше Кристиан. 

-Здравей.-усмихна се

-Хей.-повдигнах леко ъгълчетата на устните ми 

-Не те очаквах тук.-каза

-И аз.-отвърнах -Е, ще те оставям.

Тръгнах да излизам, но той хвана ръката ми и ме накара да го погледна. 

-Има ли ти нещо?-попита

-Не.-засмях се неловко -Само съм леко изморена. Е, ще се видим.

Отдръпнах се и излезнах в градината. 

---

-Добре, хайде да тръгваме.-казах на Браян

-Хайде.-кимна

-Деца.-доближи се до нас баща му -Тръгвате ли?

-Да.-отговорих с лека усмивка

-Ами добре. Радвам се, че дойдохте на сватбата.-кимна Джон

-И за нас беше удоволствие.-отвърнах -Приятна вечер.

-И на вас.

С Браян отидохме до колата и го погледнах.