!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Двете момичета постоянно си играеха било то със съдбата или момчетата около тях.
Бела не искаше нищо обвързащо с който и да е. Тя не беше от хората които играят по правилата. Искаше да се забалява.. да взема от всичко по повече. В...
Почти беше 8, а аз все още не знаех как да се облека. Защо по дяволите ми беше толкова трудно да избера? Просто една вечеря. Просто една вечеря. Може би ако си го повтарям достатъчно дълго, ще реша накрая как да съм облечена. Телефона ми звънна и видях, че е Браян.
По телефона
-Ало?-вдигнах
-Готова ли си?-попита
-Амиии.. да.-отговорих и се загледах в дрехите пред мен
-Добре. До 10 минути съм пред вас.-каза и затвори
Само докато го слушах и усещах колко е напрегнат. Имам чувството, че вечерята няма да мине спокойно. Нещо.. нещо ще се случи. Погледнах още веднъж дрехите и накрая се преоблякох с тези:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Излезнах от дрешника и отидох до тоалетката. Напръсках се с парфюм и в този момент в стаята влезе сестра ми.
-Ти не си ли навън с Мат?-попитах
-Не. След малко ще излезем.-отговори -Ти така ли ще си на вечерята?
-Да..-въздъхнах -Имам чувството, че ще се случи нещо лошо.
-Ето защо ме боли стомаха.
Засмяхме се и двете. Когато някоя от нас имаше някакви негативни чувства и другата го усещаше.
-Спокойно всичко ще е наред.-Кейт се опита да ме успокои
-Не знам. Дано да е така.-преглътнах
Телефона ми звънна и видях, че отново е Браян. Затворих му и си взех чантата.
-Е, ще тръгвам.
-Ако има нещо ми звънни.-излезнахме от стаята ми
Кимнах и слезнах надолу. Взех си ключовете и излезнах. А после се качих в колата на момчето.
-Как си?-попита ме
-Добре..-свих рамене -Ти?
-И аз.-повтори действието ми и потеглихме
Пътувахме в тишина още няколко минути докато не стигнахме пред двуетажната къща на баща му. Застанахме пред входната врата и си поех въздух. Погледнах момчето до мен което стоеше и просто гледаше бялата врата. Звъннах на звънеца и след минута вратата се отвори от Джесика.
-Здравейте.-усмихна се и се мръдна настрани, за да минем
-Здрасти..-усмихнах се леко
-Браян..-появи се Джон -Само вас чакахме.
-Здравей, татко.-поздрави го момчето -Вие?
-Да, ние двамата и сина на Джес.-кимна мъжа -Е, да влизаме.
Влезнахме в трапезарията и тогава видях човека който най малко очаквах. Кристиан. Корема ми се сви на топка.
-Добър вечер.-поздрави
-Добра..-преглътнах и погледнах Браян
-Той ли е твоят син?-той от своя страна си обърна към Джесика
-Да.-кимна тя и седнахме на масата
-Ее, вие двамата заедно ли сте?-Джон погледна мен и Браян
-Да.-отговори момчето
Отговор без колебание в гласа. Дори не се почуди за минута. Това ме накара да се задавя. Закашлях се, а жената до нас ме потупа по гърба.
-Добре ли си?-попита
-Да..-кимнах и си поех въздух
-И от кога сте заедно?-включи се и Крис в разговора
-От скоро.-момчетата се гледаха по онзи техен начин
Шибана съдба. Шибана съдби. Шибана съдба.
---
-Къде е тоалетната?-попитах жената срещу мен
-Горе на втори ежат, в дъното на коридора.-усмихна се
-Добре, благодаря.-станах от стола
Миждувременно стрелнах и Браян с погледа казващ "не смей да правиш глупости докато ме няма". Качих се на втория етаж и влезнах в тоалетната. Пуснах водата и писах на сестра ми за случващото се тук. Изчаках две три минути и излезнах от тоалетната. Точно тогава пред себе си видях Крис.
-Не знаех, че си с този..-каза
Преглътнах.
-Ами вече знаеш.-отвърнах и се опитах да мина
Той обаче застана на пътя ми.
-Какво искаш?-попитах
-Честно казано, ми липсваш.-отговори
-Крис, знам за записа от онази нощ.-казах -Просто нека се правим на непознати. Не искам да има скандали.
