!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Двете момичета постоянно си играеха било то със съдбата или момчетата около тях.
Бела не искаше нищо обвързащо с който и да е. Тя не беше от хората които играят по правилата. Искаше да се забалява.. да взема от всичко по повече. В...
След 5 минути излезнах и видях единствено Браян в цялата стая.
-Кога?-бях объркана
-Не затвори добре прозореца.-обясни -Може ли да поговорим?
-Няма за какво.-въздъхнах
-Напротив.-приближи се към мен
Аз обаче отстъпих дна крачка назад.
-Бела..-преглътнах -Извинявай че така ти извиках. Просто ми се изопнаха нервите.
-Това не е оправдание.-въздъхнах -Просто.. просто няма смисъл да го говорим.
-Бела, извинявай.-Браян направи още две крачки към мен -Не исках така да става.
-А как?-повдигнах вежди
-Виж, за момент наистина се ядосах. Моля те разбери ме.-хвана ръката ми и придърпа към себе си
-Ако те разбера ще отидеш ли на тази вечеря?-зададох следващия си си въпрос
-Защо е толкова важно за теб?-въздъхна момчето
-Защото съм сигурна, че й за баща ти е важно.-отговорих -Пък и ще е само за три часа.
-Ако се съглася, ще дойдеш ли с мен?
-Браян..-поех си въздух -Добре.
Докато се усетя, вече бяхме на леглото.
---
На другия ден
Събудих се и видях, че Браян го няма до мен. Защо ли не се учудвам?! Станах от леглото и видях, че има някаква бележка до телефона ми. Взех я и я погледнах по-добре. Пишеше "Наложи ми се да излезна рано, но довечера ще те взема в 8". Оставих листа на шкафчето и отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и се върнах в стаята. Погледнах часовника който показваше 10:30. Днес нямах много неща за правене. По принцип бях и на училище, но.. няма да ходя. Ще отида във фирмата на мама, за да говоря с нея. Оправих си набързо леглото а после влезнах в дрешника и си огледах дрехите. След около 10 минути се преоблякох ето така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И си обух тези обувки:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Излезнах и седнах пред тоалетката. Гримирах се, оправих си косата и си сложих бижута. Напръсках се с един от парфюмите ми, взех си чантата заедно с телефона и излезнах от стаята. Слезнах надолу и в този момент телефона ми звънна.
По телефона
-Ало?-вдигнах и си взех ключовете за колата
-Къде си?-попита ме сестра ми
-Отивам до фирмата на мама.-отговорих -Ще пропусна училище.
-Ами и ние след час ще си тръгнем с момичетата. И мислехме да излезнем някъде на кафе.
-Ами добре. Като приключи при мама ще ти пиша или звънна. И ще се разберем.-влезнах в колата
-Добре.
Затворих и потеглих. Няколко минути по-късно влезнах в голямата сграда.
-Здравейте, госпожице Мейс.-усмихна ми се момичето на рецепцията
-Здравейте.-усмихнах се леко
Влезнах в асансьора и тъкмо когато вратите щяха да се затворят, някой сложи крака си. Вратите се отвориха и видях някакъв мъж. Влезе и ме погледна.
-За кой етаж си?-попита
-Последния.-отговорих
-Ясно, значи си дошла за обявеното място.-отвърна -И аз съм за последния етаж.
Моля? Хм, добре.
Мъжа натисна копчето и след две минути бяхме на последния етаж. Влезе в офиса на мама и ми затвори вратата под носа. Ауч. Добре, господине. Добре. Отворих вратата и влезнах.
-А, Бела. Какво правиш тук?-попита ме жената
-Дойдох да те видя, мамо.-натъртих на думата "мамо"
-Мика.. това дъщеря ти ли е?-попита мъжа
-Да, Андрю. Защо?-мама го погледна объркано
-Ам.. не ни..-прекъснах го
-Помисли, че идвам за работа. Няма нищо.-седнах на единия стол
