Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 22

-Браян..-изгледах го изпод вежди

Изминаха 5 минути в мълчание, когато реши да проговори..:

-Баща ми.

-И какво каза?-зададох следващия си въпрос

-Щял да се жени след 2 седмици. Искал да ми го каже лично, но все не съм искал да го чуя.

Уау.

-И ще отидеш ли на сватбата?

-Не знам. Дори не го удобрявам. Нито пък нея.

-Виж.. ако това беше майка ти няма ли да се радваш?-повдигнах вежди

-Да, защото знам, че е щастлива, за да го направи.. Но..-прекъснах го

-Тогава се радвай поне малко и за баща ти. Двамата не са се разбирали и заради това са се разделили.

Момчето нищо не каза, само стана и влезе навътре. Въздъхнах и извадих кутията с цигари от скрития джоб на клина ми. Добре, щом няма да говорим. Той си знае.

Запалих цигарата и си дръпнах. А после пуснах дима през устата. Дали да не звънна на Кейт? Да, ще й звънна.

По телефона

-Ало?-вдигна

-Какво става?-попитах и си дръпнах отново от цигарата

-Ами с Мат си седим и говорим. При вас как е?-попита момичето

-Горе-долу добре.-въздъхнах -Между другото се чух с Лео.

-И какво стана?-сестра ми зададе следващия въпрос

-Ами знае, че съм с Браян.-цигарата докосна устните ми

-Казала си му?-Кейтлин вече беше шокирана -И как реагира?

-Изненадващо добре.-отговорих след секунди

-Уоуу..

-Да... и аз реагирах така.

Браян излезе на верандата и щом видя, че пуша се ядоса.

-Добре, аз ще ти затварям.-казах

-Добре, чао..-приключихме с разговора

-Какво?-попитах го на момчето

-Защо пушиш?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Не е постоянно.-свих рамене -Само когато се изнервя прекалено много и не мога да направя нищо друго.

-Аз имам една идея..-Браян ме погледна

-Забрави.-поклатих глава -Не може първо да ми се ядосваш, защото съм права и да бягаш от разговора.. А после да искаш да правим секс.

-Но когато ти си в моята позиция, може?-спогледахме се

-Да.-дръпнах си отново от цигарата

Момчето от своя страна нищо не каза, само стана от стола. След което взе цигарата, изгъси я, вдигна ме на рамо и вкара навътре.

-Пусни ме идиот такъв!-започнах да си мятам краката -Не съм чувал с картофи ли бетон, за да ме носиш по този начин.

В следващия момент бях хваната за дупето и можехме да се гледаме в очите

-И сега какво?-повдигнах вежди

-Мм ще видиш.-прехапах устни

Докато се усетя бяхме в спалнята, а дрехите ни се намираха на пода.

---

3 часа по-късно

-Ще говорим ли за сватбата и баща ти?-попитах

-Не.-Браян ме галеше по главата

-Браян..-въздъхнах -Той ти е баща.

-Бела някои неща просто няма как да ги разбереш.

-Да, защото не съм в същата ситуация. Но замисли се.. баща ти е.-преглътнах -Помисли как ти би се почувствал ако сина ти не е до теб в най важния ден.

-Моля те, да не говорим за това.-въздъхна

-Добре.

-Наистина ли нищо не си правила с Крис?-добре това ме накара да се изправя

Присвих очи и си поех шумно въздух.

-Сериозно ли ме питаш това?-попитах -Отново..

Момчето повдигна рамене.

-Не съм. Спахме два пъти и това беше.-при спомена, усетих че корема ми става на каша

Станах от леглото, облякох мъжката тениска и влезнах в банята. Заключих вратата и приклекнах. Господи.. Не ми се беше случвало от близо година. След 10 минути отворих вратата и видях, че момчето стои пред мен.

-Добре ли си?-попита

-Да.-отговорих и взех бутилката с вода

Отпих и я оставих отново на мястото си.

-Сигурна ли си?-Браян седна до мен -Лошо ли ти е?

-Браян добре съм.-въздъхнах

-Тогава какво стана?