Глава 21

79 6 1
                                    

На сутринта

Събудих се и видях, че Браян не е в леглото. Въздъхнах и отидох до куфара. Огледах си дрехите и се преоблякох ето така:

 Огледах си дрехите и се преоблякох ето така:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

И отгоре си облякох един бял суитчер. Оправих се в банята, а после слезнах долу. Когато го направих видях Браян да седи отвън на дивана. Излезнах и седнах до него.

-Добро утро.-поздрави

-Добро.-потърках очите си

-Наспа ли се?-попита

-Горе-долу.-отговорих

-Снощи какво сънува?-преглътнах

-Браян.. не ми се говори.-въздъхнах -Точно за съня от снощи не ми се говори.

-Добре. Искаш ли кафе?

-После сама ще си направя.-казах -Ти от кога си буден?

-Един час.-отговори

-Добре.-кимнах и станах от стола

Щях да вляза навътре, когато ръката на момчето се уви около китката ми и ме дръпна в себе си.

-Какво правиш?-повдигнах вежди

-Мм нищо.-сви рамене

Усмихнах се леко и се целунахме за кратко. След което Браян ме прегърна силно.

-Има ли ти нещо?-попитах

-Мм не.-отговори

-Сигурен ли си?-спогледахме се

-Да. Просто искам да те прегърна.-сви рамене

-Добре.-кимнах и го прегърнах

-Мислех днес да се разходим.-момчето проговори след минута

-Ами добре. Но преди това ще е хубаво да хапнем.-прехапах устни

-Тогава да влезем и да видим касво ще закусваме.-изправих се

Следващото нещо което усетих, беше ръката на Браян залепена за дупето ми. Извъртях очи и влезнахме в кухнята. Направих си кафе, закусихме набързо и се качихме да се оправим.

-Бих ти казал да си вземеш и банския, но водата в реката сега ще е студена.-мъжкия глас ме изкара от мисли

-Ами някой друг път ще е.-повдигнах рамене

-Мхм.

Огледах си дрехите и си смених само клина с един 3/4ти. Огледах и останалите дрехи които Браян беше взел, както и продукти, аксесоари.. Ии естествено в несесера за гримове, имаше само 2 гланца за устни и ВВ крем. Това вече ме накара да се засмея.

-Какво?-момчето ме погледна

-Взел си всичко само не и гримове.-поклатих глава

-На теб не ти трябва.-сви рамене

-Така е, но все пак. Мислех, че поне една спирала ще имам. Както и да е. Аз съм готова.-сложих си очилата на очите, защото имаше слънце навън

-Ами тогава да тръгваме.

---

С Браян си направихме няколко снимки на водопада и сега седяхме на поляната отстрани.

-Честно казано, не очаквах че ще помниш..-прехапах устни

-Какво?-погледна ме момчето до мен

-Ами желанието ми.. желанията ми..-поправих се

-Не е като да не те слушам като говориш.-намигна ми

-Ами.. все пак.

-Хайде ставай.-каза и се изправи

-Къде?-хванах ръката му и се изправих

-Да опитаме водата.-отговори

-Какво? Неее..-събу си обувките -Нали е студена водата.

-Ще влезем за малко и на плиткото. Хайдеее.-подкани ме

Засмях се и се събух. След което влезнахме в реката. Честно казано, водата беше хубава.

5 часа по-късно

С Браян седяхме отвън на тераската, когато телефона му звънна. Щом видя кой му звъни, стана и отиде настрани. Дали не беше баща му? Или някой приятел? Или приятелка? Почти през цялото време мълчеше и слушаше какво му се говори. Накрая просто въздъхна и затвори. Дойде при мен и седна на стола.

-Кой беше?-попитах

-Няма значение.-отговори троснато

Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМАWhere stories live. Discover now